Николай Гюлев

ПРОСВЕТЛЕНИЕ

От беднотия, от пошлост и печал -
без теб, Поезийо, бих полудял.

Когато пламне моето чело -
облъхваш ме с невидимо крило.

И търся трескаво каква да е хартия,
та шепота ти чист да не затрия.

Прониква в мене твоята наркоза
и просветлява скръбния ми мозък.

Усмихвам се, макар без пукнат грош.
Разсъмва се във мене. Посреднощ!

23 май 1999 г.

ДНЕШНА МИТОЛОГИЯ

Да, животът ме стяга, но кому ли е леко,
ако честно живее живота си?
А други се раждат върху златна пътека
и се хилят от лъскави фотоси.

Те във живо тегло пищна плът си купуват
и продават Приятелство, Род и Родина.
И честта, според тях, пробит долар не струва,
и всичко е само въпрос на комбина.

След обилна вечеря - мазни устни облизват
и лигавят със тях сексробини невръстни.
… И забравят съвсем, че смъртта е наблизо
и фалшивия мит с един изстрел ще пръсне!

25 август 1999 г.

ПОЛУЖИВОТ

Всеки сврял се е в самотата-бърлога
и захапал по вълчи сърцето си, вие.
И жестока молитва отправя към Бога,
вледенена от пошлост и болка Мария:

- Боже, колкото дни са ми отредени
нека бързо за мен се изнижат,
че от полуживот съм до смърт уморена,
повалена от нравите зли и от грижи.

Не посягам сама към последната рана -
да не никне над мене черно кокиче.
Грехота е дъщеря ми без кураж да остане -
нека тя на Надеждата буквите сричат.

21-22 септември 1999 г.

ПОСЛЕДЕН ПОЛЕТ

Доскоро нажеженото небе изстина.
Съсухри се. И посивя. Заплака.
Отлитат птиците от есенната си родина -
не искат тука зима да дочакат.

Най-старият щъркел последен е в ятото.
Той знае, че няма да стигне далечен Египет.
И повече няма да види гнездото - познатото,
в което слънчеви капки щедро се сипят.

Но - ятото следва, напрегнал до крайност крилете,
последните силици с болка изцежда.
И капчици кръв по перата му падащи светят,
но младите щъркели бързат - назад не поглеждат.

А някога водеше ятото - силен, наперен -
с крилете си млади слънцето стигнал.
Сега се моли - в морето смърт да намери -
поне вълните в полет последен да го издигнат.

21 септември 1999 г.