Иван Д. Христов

Писателят Георги Стоянов винаги ме е впечатлявал с подчертания интерес към съвременната тема и актуалните проблеми на днешното време. Познавач на народната душевност, истински земен писател, със своите книги вече половин век той трайно присъства в литературния живот - със свое място, своя литературна специфика и оригинален почерк. На неговото талантливо перо принадлежат над 20 книги - романи, повести, сборници с разкази, новели, пиеси, публицистика, добре познати на читателите.

Сред тях изпъкват: “Лесно щастие”, “Хубавицата крадла”, “Когато се разделяме”, “Стомна кладенчова вода”, “Този странен живот”, “Любов на твоя праг”, “Разпятие”, “Първа любов”, “Усмивки и печал”, “Милост за блудницата” и други.

Книгите на Георги Стоянов са летопис за съзиданието и разрухата, за любовта, която умира и възкръсва, за застрашените корени на българщината, за доброто и злото, което ни издига и убива душевно.

Те осезаемо свидетелстват за едно разкрепостено творческо светоусещане и свеж поглед към проблемите на действителността. Писателят държи ръка върху пулса на живота, без да изпуска от зоркото си око промените, които настъпват с героите му - сърадва и съчувства на всичко добро, на което са способни въпреки неустроеността на съдбата им. Книгите говорят за авторовия пиетет към драматичното и комичното. Дарбата на писателя да разказва сладкодумно и искрено да завладява читателския интерес е безспорна.

Романът на Георги Стоянов “Денят на крокодилите” /2006 г./ доказва, че той е разказвач, достигнал своя творчески връх, откъдето ни изпраща нравствените си послания за живота около нас, който ни тревожи и вълнува.

В романа отново се срещаме с дълбокото познаване на народната душевност, историческите и социални особености на българина и автентичност на изложението. Авторът съумява чрез личните съдби на обикновените хора да разкрие големите обществени промени на днешното време, материалната и нравствена разруха. Чрез внушенията на художествената реалност писателят обобщава и естетизира житейските факти и явления.

“Денят на крокодилите” е роман за сблъсъка на два различни морала, на грубо материалното с една все още запазена нравственост и чувство за отговорност. Впечатляваща книга за преломното време, в което живеем, подложило на изпитание традиционните ни български ценности - трудолюбие, честност, почтеност, хуманизъм.

Сюжетът на романа е следният - главният герой Санди Евтимов е преуспяващ бизнесмен, умело приспособяващ се към новите обстоятелства в бизнеса и живота.

Оставил зад себе си сиромашкото минало, той обича показността. Построява си голям палат с басейн, високи огради, стражеви кули и охранителни камери. За да удовлетвори капризите на любовницата си Евелина, той й подарява две крокодилчета, които живеят и се дресират в стария двор. В деня на голямото тържество, което устройва Санди в дома си, той е арестуван от полицията за далавери с митничари. Празникът се проваля.

Гладните крокодили се разхождат около басейна. Жела, майката на Санди, попада между тях. Те я събарят в басейна и си устройват жесток пир с тялото й. Зад това повествование се крият много съдби и преживявания. Срещаме се с закъснялата любов на двама души в трета възраст - Жела и Кирил Чанов. Любов, която се опълчва срещу догмата и подхранва копнежите за човешка и личностна реализация в потока на времето.

Романът ни въвежда в неповторимия пъстър нравствено -мисловен свят на писателя, където над всичко стои вниманието към съдбата на човека,към доброто и злото, които го разпъват. Авторът не храни илюзии за поправимостта на този свят, затова пък разкрива мотивира промените в душевността на героите и трудните стъпки на себеосъществянето им.

Развитието на действието в “Деня на крокодилите” тече в две взаимно свързващи се сюжетни линии - едната свързана с бизнесмена Санди, бившата му съпруга Людмила - екстрасенс, палавата му любовница Ева и обкръжението му, другата разкриваща съдбата на Жела, майката на Санди и учителя пенсионер Кирил Чанов. Първите приспособили се към новото време, вторите все още верни на своя консерватизъм и патриархални отживелици.

Писателят ни въвежда в света на духовната неустановеност моралното разложение и диспропорция между материалното и нравственото. Затрогва обреченият копнеж да бъдат спасени изконни български добродетели.

В романа се срещаме с образа на парвенюто, което забравя и майчиното мляко и жеста на благородство, упоен от съзнанието, че е преуспял и богат за сметка на едно всенародно страдание и недоимък. Авторът прави анализ на устойчивостта на националната ни ценностна система подложена през последните години на изпитание.

Богатият житейски опит на Георги Стоянов му помага да прозре социалните причини на противопоставянето на действия и идеали, а не да мотивира конфликта с индивидуалните особености на човешкия характер. В този смисъл романът “Денят на крокодилите” се извисява до заклеймяваща присъда, която може да произнесе само писател с гражданско достойнство и съвест, приел неудобната мисия на обществен обвинител.

Още в под текста на метафоричното заглавие на романа е заложено зловещо очакване на нещо трагично и неизбежно. По-страшно от това се оказва обществения безпорядък, беззаконието и ненаказуемостта, пълната деградация на нравствените устои, които крепят обществото. Жела, майката на новоизлюпения богаташ стана жертва на неговото престъпно опиянение - в крайна сметка крокодилите я изяждат.

Богатството, лакомията, парите са търсения кумир, те са обезценили всички останали човешки ценности. Главният герой Санди Ефтимов е обсебен от парите, той е под тяхната власт и те са изкупили всичко човешко останало в него. Възмездието идва. Писателят не прави декларации и не дава оценка за постъпките на героя, а е негов безпристрастен съдник.

Последният роман на Георги Стоянов е поредно доказателство, че той е много добър разказвач. Всичко в него е подчинено на характера на литературния герои, на неговите взаимоотношения, на търсенето на нравствени устои в динамично променящото се време.

Езикът на романа е стегнат, лаконичен, дълбоко емоционален и образен. Диалогът е жив и увлекателен, наситен с неподправен хумор и драматизъм. На места лиричната струя на сказа преминава в публицистичен патос, но това не е беда. Времето днес кара писателя да търси самоизраз в прекия гняв и открит вик пред чудовищните явления на действителността, вик за застрашения в още по-голяма степен човек днес, когато неосъзнатата демокрация развързва ръцете, за да ги завърже с тройния възел на безработицата, хаоса и обречеността.

Колоритни и дълбоко прочувствени са не само главните герои. Писателят ярко изгражда и епизодични персонажи като Хончо, Пейчо Гъгрицата, Петруш и други - всички те носители на нещо специфично и неповторимо. Само с няколко детайла и щрихи героите остават запомнящи се със своята индивидуалност и душевност.

Природните и битови описания са впечатляващи, пестеливо и точно описани. У Георги Стоянов няма самоцелни описания - те са в синхрон с преживяванията на героите, с техните чувства, терзания и стремежи.

В романа няма разкаяние за сторените грехове, няма малодушие, има един отворен финал, който носи откровени послания за душевния свят, води до социални прозрения и размисли.

Романът “Денят на крокодилите” е актуален, разкриващ материалната и духовна разруха на днешното време. С него Георги Стоянов продължава да утвърждава името си на разказвач, изградил свой самобитен творчески свят, наситен с правдивост на изображението, художествена плътност и гражданска смелост.