Боян Ангелов

ДРЕЗГАВИНА

Тревогите не отстоят
съвсем далече.
Светкавиците ще стопят…
Недоизрече
последните си думи той
и възнак падна.
А беше бременна със зной
зората гладна.
Зората също онемя
и се стъписа.
Полумитичната ламя
дъга описа
и хищническата й власт
обсипа с жупел
гората до последен храст.
Недозатрупал
с разлистена дрезгавина
треви и твари,
денят изплува от съня
и си стовари
израсналите сред жарта
красиви звуци
от ручеи,
от самота
и
от капчуци.

ЮМРУКЧАЛ

Той е свъсен като секира,
а в дланта му - Алтън Калофер.
От мъглите дъхът му спира.
Междузвездните катастрофи
очертават в среднощна доба
перигеи и апогеи.
Той все търси на Ботев гроба,
а намира свети идеи.
Зиме крият го снеговете -
заприличва на рана бяла.
Урагани го мият лете
и го жарят в полупремала
слънцеоките ипостаси
на погинали воеводи.
Под знамения беловласи
някой облачно стадо води.
А върхът е юмрук застинал
и готов е да се стовари
върху всеки предател, минал
на страната на низши твари.

ДОБРИ ЧИНТУЛОВ

Дълбоко сме заспали. Не сънуваме.
Няма кой знамето да ушие.
Няма кой и да го развие.
Който не спи -
на Капалъ чаршия
купува гащи, комбинезони,
локум разтяга и се налива
с боза резлива…
Почуква с бастунчето
по калдъръма
слепият мъдрец Добри Чинтулов.
Не вижда как българските юнаци
от Аляска до Сидни
мият, подмиват, предават ближни,
продават се за месо пушечно…
На дядо Добри му е задушно.
Не вижда, но чува как стене Балкана.
Опипом търси из тъмната памет.
Говори си нещо, нещо намира.
Несръчно препасва сабя френгия,
знамето после развива, развива
и тръгва в мрака -
къде отива?…