Георги Барбаров

Из „В сянката на Мацуо Башо” (2005)

***
И падащото листо
твърди,
че светът е прекрасен!

***
Сънуваме се като птици,
а събуждаме се
ловджии…

***
Любовта е извор, от който
пием с надежда да ожаднеем
за цял живот…

***
Ябълките падат и потвърждават,
че сме били на две крачки
от рая…

***
Любовта стана
подозрително реална новина -
пролет!

***
Оголи времето
малката горичка -
радва слуха случайна птица!

***
Просякът се опитва да пее -
вятърът му плаща
с хартии от сладкиши.

***
Така цъфтят вишните,
че птиците престават
да забелязват нощите!

***
Кого иска да потревожи
камбаната в това захвърлено
село?

***
Тревожно лае кучето.
Идва някой непознат?
Или ме напуска някой близък?

***
Боли ме - чувствата си отидоха,
а думите са
все още толкова силни…

***
Април се учи
бос да ходи
по новите треви…

***
Със сърпа
на устните си
сряза диханието ми!

***
Към утрото
правят бразди
падащите звезди.

***
Притиснато е към земята
от няколко снежинки листото -
не само ние трудно умираме…

***
Връщам се от спомените
с букетче полски цветя -
детство, изгубено в степта.

***
Твърдостта на огледалата
троши толкова
илюзии!

***
Колко нежност
има в думите,
които никому не казваме!

***
И тръгналият по кривите пътища
пътник търси
попътен вятър!

***
Гледах на падащото листо -
завиждах,
че е преживяло болките си.

СТЪЛБА

Детето се радва, че расте.
Възрастният помни, че ще остарее.
Старият не забравя за смъртта…

***
След нас - празнина…
Пред нас - празнина…
Вместо нас…

***
Гьолове - тежки есенни крила -
вглеждат се
в безпомощното небе…

***
Ти поиска от мене звезда…
И аз се затичах
към нощната пропаст…

***
И самотната старица
на пейката е част
от този празник - Великден!

***
Последният слънчев ден
мина през необраното лозе.
И загаси усмивките ни…

***
И вятърът дори
не чука на този вратник -
изоставена къща!

***
Върху пясъка
вълните оставят следи
от неразбрана нежност.

***
Пътищата - илюзия! -
вече за никъде не бързат -
първи сняг!

***
В началото е била думата.
И сега, пред ковчега,
все те звучат…

***
Цари тишина,
от която се палят
свещите на безсънието.

***
Уча се да отличавам
полета от падането -
наблюдавам есенните листа.

***
Профуча влакът… После дълго
листата не съумяваха
да открият затоплените си места…

***
Мълчанието
знае
толкова думи!

***
В сънищата ми не идваш.
Писмата ти се бавят.
Само есента е точна.

***
Прелетните птици
никого не убеждават,
че хубаво е там…

***
Няма нищо
по-равнодушно
от убита птица.

***
И на забраненият плод
минава му
времето.

***
Нощта
живее
с наши сънища.

***
Птицо, завиждам ти -
търпеливо слугуваш
на небето.

***
Корабното платно на зимата
въздух поема -
дим от комините.

***
Любовта умира,
но това не пречи
на детето да се роди…

***
И с думи
научихме се
да мълчим!

***
Обичам съня -
само той ми е останал
от детството!

***
Чистота
на изстинало слънце -
спомени…

***
Ще заживея
някога безгрижно -
ще умра…

***
В чакащия на гарата мъж
познах себе си! И не посмях
да разруша илюзиите му!

***
И все пак -
диханието на кокичето
успява да разтопи сърцата ни!

***
Така бързо те загубих,
че не успях
да те забравя…

***
Най-болно е да усетиш,
че вече не си птица
за чуждите сънища!

***
Опитвам се да обикна
и този човешки път -
към гробището…

***
Звездите падат, навярно,
за да се убедим
колко е прекрасно временното…

***
Часовниците се чупят,
и вечността се превръща
в нещо реално.

***
Има дни,
за които знам,
че не са мои…

***
Стихът се нагърби
да мъкне
самотата ми…

***
Минирана
тишина -
сън.

***
Докато изгледаме
всичките сънища -
животът свършва…

***
Падам, макар и да крещя
колкото ми стигат силите,
че летя…

***
Цената на мълчанието падна -
изравни се
с цената на словото.

***
Снегът
изобличава,
криейки всичко.

***
Исках да напиша
нещо за раздялата -
химн в твоя чест се роди!

***
Когато оставаш сам,
усещаш колко е огромен
света!

***
Тишина…
И неочаквано в кристала на нощта -
щурец!

***
Ела!
Градините
така доверчиво цъфтят.

***
Изворчето
с това и радва, че
пее вчерашната песен…

***
Търсим истината,
хванали се за ръка
с лъжата и лъжците.

***
Камъните
никога не хабят
хладнината си.

***
Сърцето премълчава
толкова неща.
И най-сетне - онемява…

***
Вълните бързат към брега,
за да разберат,
че има край отчаянието им.

***
Аз съм частица от небитието,
получила възможност
да надникне в очите на вечността.

***
Как често не ни стига миг,
за да постигнем
вечността!

***
Огледалото
не признава
маските.

***
Откраднатите криле
никого не правят
на птица.

***
Спят камбаните -
подобно християнската
ни съвест!

***
В шумната книжарница
забравих за студения дъжд -
стихове на Башо!

***
Минзухарчето
най-сетне ще литне,
но към смъртта си…

***
Цената
на полета е
падението.

***
Не търси
солта на живота
в сълзите.

***
Днес валя сняг.
Днес се усетих дете,
разбрало какво е загубило.

***
Нощта е огромно око,
препълнено с отчаяние и сънища,
способно и сълза да отрони - звезда…

***
Достатъчни са парите в джоба ми,
но и те не стигат, за да си купя
евтина халва от детството…

***
Не самотата е страшна,
а мисълта,
че е дадена завинаги…

***
Няма къде да стъпиш -
полските цветя
харесали пътечките ни!

***
Твоя ли образ иска да измие
от прозореца дъждът?
Безсъние…

***
Именно тази гледка
ще сънувам през зимата -
роса на розите!

***
Пия от извора вода,
но годините ми пречат
да усетя предишния й вкус…

***
Баща ми стои гологлав и
вглежда се в небесата,
които го викат…

***
Ненаписаното стихотворение
иска от мене дреболия -
топлина.

***
Непрекъснато имам
какво да губя -
живея!

***
Звездите падат от небето,
а по-празно става
на земята.

***
Дъждът
умира
в падащите капки.

***
Казах дори и онова,
което искаше да премълчи
сърцето…

***
Не за живота говори
спрелият часовник -
за вечността мълчи…

***
Запалих свещ -
още по-самотен се усетих
сред нощната грамада!

***
Още не съм ти казал думите,
а ти вече им вярваш -
пролет!

***
Падна първият плод…
Затичаха се да го грабнат
и дъждът, и вятърът…

***
Такава приятна
неаранжирана музика -
капчук!

***
О, защо нямам желание
да вярвам на пролетите
както преди?

***
Ах, докато се научим
да говорим правда,
идва време на лъжите.