Георги Н. Николов

По опасни друми в тежки, смутни времена ни води Тодор Коруев с новата си книга „Разбойничеството - истории с хайти в Златоградско”. Дело на варненското издателство „Славена”, 2015 г., тя обхваща тъмната страна на битието в тази част на Родопите: от края на ХVІІІ в. до 30-те години на миналото столетие.

По редовете на „Вместо предговор” авторът уточнява: „Търся смисловите разлики и тънката понякога отлика между двете понятия „разбойник” и „хайдутин”. Намесват се и други думи като хайта, панта, комита… и те често са различно оцветени стилистично и хората влагат в тях най-различен, дори противоречив смисъл. Споменавам всичко това, за да видите в какво мътно блато влизам, без да знам как ще изляза от него.”

Всъщност за времето, което обхваща, творбата представлява широка панорама на живота, поминъка и тегобите, съпътстващи местното население в региона.

Сезонната миграция на дюлгери, абаджии, медникари, терзии и овчари към Беломорието и обратно. Към притихналите села на Султан ери - султанската земя, както е бил известен в сравнително далечното вече минало. Всичко това - върху фона на слаба държавна власт.

Пред погледа на читателя оживяват отдавна изтлели „силяхлие люде”: Токатчика и Мехмед Синап, Брахъм Кавас, братята от Устра, Джагадур и Какар и още редица имена. Всяко изплуващо от небитието с мрачна слава, окъпана в кръвта на невинни страдалци.

Тук, в Рупчос по време на Освобождението е и Капитан Петко войвода със задачата да усмирява непокорните ахрянски села. Преди да бъде отзован от руското управление под натиска на Англия и Турция. Но докато неговата мисия е благородна и хуманна, останалите герои в книгата плашат с жестокия си нрав.

С готовността да изтезават и убиват избраните си жертви. Звънът на лесно придобито злато се смесва със стоновете на хора, имали нещастието да спечелят повечко от мирния си труд.

Авторът изчиства отминалите злокобни събития от праха на времето и се потапя дълбоко в психологията на разбойниците. В мотивацията им да не са като останалите свои съвременници.

Тя почти винаги е една и съща - стремеж към бързо забогатяване и слава, от която кръвта спира вледенена. Рядко има изключения. Например - с бедния Асанджик, влюбен в бейска дъщеря. Отхвърлен от баща й, младежът е принуден да стане грабител. И се превръща, по сполучливото сравнение на Коруев, в родопския Робин Худ. Който скита сам-самичък и раздава имането си за добри начинания.

Но той е изолиран случай. Общата галерия от образи е обвеяна с ужас, гърмежи и сеч, насилствена смърт. Какво е бивало могат да разкажат връх Елидже, през който са минавали някога гурбетчиите, пътят Алем тарла с безбройните тук кражби на добитък и редица още потайни гори, дерета и скрити планински кътове.

Особено интересни са и включените в произведението песенни фрагменти за гарвана - мистична птица и другар на разбойниците. Там, където са отшумели поредните сеч и убийства, „гарванчо” се гощава на воля с „челебийску бялу мясу”.

Новата книга на Тодор Коруев е изградена върху историческа достоверност, стари спомени на очевидци и фолклорни песенни откъси. Днес трудно можем да си представим, че разказаното е наистина съществувало. Че над мирното население открито е властвало беззаконието и бруталното право на по-силния.

Всичко в „Разбойничеството” е предадено завладяващо и достоверно. Допълнително негово достойнство е речникът на стари и диалектни думи и имена на селища.

Помагащ ни да се ориентираме във времето и географското пространство и проумеем речевата характеристика на героите.

Книгата е интересна и необичайна и ни прави морално съпричастни в оценката на включените събития. Което пък е успех, желан от всеки автор…