Ина Крейн

Стиховете от новата книга „Дъга от древността” на младия поет от Македония Филип Димкоски носят в себе си очарованието, възторга, преклонението и възхищението на човека пред великолепието и уникалната красота на природата.

Също както Вазов младият творец осъзнава величието, силата и очарованието на майката природа, създала хората и другите деца на планината. За него тя е божество, но и приятел, храм на съвършенството, земна магия и приказно вълшебство.

Планината тихо шепти, но не крие могъществото на ураганите в себе си. Тя носи пъстротата на звуците от всеки сезон, мелодията на деня и нощта, тъгата и просветлението на надеждата.

По подобие на Пенчо Славейков поетът рисува спящото езеро, изворът, цъфналия трендафил, успявайки да говори на техния език като истинско дете на природата, каквито са и те. Така разкрива тяхната магична красота стъпка по стъпка като истински словесен художник.

Природните картини, изобразени в стиховете, са кинематографични, нарисувани в топли цветове, точни до най-малкия детайл, прецизни до най-тънкия мирис.

Художник на словото, Филип Димкоски е уникален и специфичен в същото време като творчески поглед към това, което описва. Уникално е персонифицирането на неживата природа с топлота и нежност.

Образът на камъка и дъгата, макар далечни един от друг като пространство, намират своето място в прегръдката на обичта към природата, защото са част от нея.

Началото на всички начала, дъгата на изконното е обичта към природата. Нейното наличие е залог за душа и надежда за светлина в бъдещето.

Прозрението на поета струи от всеки негов стих - който има душа да обича майката природа, има сърце да обича и човека.

Философското върви ръка за ръка с пейзажните картини. Душата, осъзнала значимостта на майката природа, нейната вечност и неповторимост, чрез своята обич към различните й лица постепенно стига до прозрения и за различните видове болка, за смисъла да чакаш, за значимостта да обичаш, да бъдеш отговорен, силен и грижовен към красотата около себе си, към живото и неживото лице на света, който те заобикаля.

Гласът на еколога се слива с този на грижовния син, обичащ своя дом и майка - природата, неспиращ да се тревожи за небрежността и нехайството на съвременния човек, който с лека ръка може да погуби богатството, което има.

Езерото, камъкът, цветята, планината, изворът, дъгата - всички те са различни лица на природата, завещани ни от древността, запазени във времето от предците ни. Освен да им се възхищаваме, да ги възхваляваме, ние, съвременните хора, сме длъжни да ги опазим.

За да може и след хиляди години някой друг да се прекланя пред уникалността на най-великия художник - природата и неговите неповторими шедьоври, независимо дали е планински поток или разцъфнал храст под прозореца.

Стиховете в тази прекрасна поетична книга са многопластови и полифонични. Те са разбираеми дори за дете в началните отделения - малчуганите без проблем стигат до първи и втори пласт на авторовите внушения.

Ала творбите са безкрайно интересни и за образования читател, който може да вникне дълбоко във философските прозрения на текстовете, да открие връзки с класици на балканската поезия, но и с най-модерните тенденции в съвременните стихове за природата.

Подредбата на стихотворенията в поетичната книга не е хаотична, а с точно определен смисъл. Започва се с творбата за великия художник - природата, създаващ своите уникални картини.

Сякаш читателят попада в своеобразна картинна галерия и има възможност да се наслаждава на чудните шедьоври на Природата творец - изгрева, езерото, извора, планината, цъфналите трендафили, пролетните пъстри ухания.

Преливайки като цветовете на великолепна дъга, всички тези лица на природата в последното стихотворение плачат за човека, страдат, защото не получават от него обичта, която заслужават. Тук е и предупреждението към човека от 21 век, изказано директно - природата без него може, но той без нея - не.

Така финалното стихотворение затваря кръговата композиция в книгата и връща читателя в началото, там, откъдето е дошъл и там, където ще отиде - при майката природа, която е всичко - и мракът, и светлината, и вечният живот, и красотата, и вдъхновението.

Класическо и модерно се преплитат в новата поетична книга на младия македонски поет Филип Димкоски, за да съберат в едно неделимо поетично цяло любовта към природата и отговорността към нея.

Мелодичният стих, специфичният изказ, богатството от художествени изразни средства, собственият поглед към красивото и позитивното ме карат да очаквам с нетърпение и следващата поетична книга на твореца Филип Димкоски, с която искрено се надявам да ни зарадва скоро.