Павлина Павлова

Майко Българийо, пак си под робство печално
на монополи, които те смучат без жал.
Твоето бъдеще робско ще бъде безславно.
Твоето минало гордо затрупват със кал.

Майко Българийо, ти като спяща принцеса
сякаш не виждаш, не чуваш, не чувстваш дори.
Време е! Твоите храбри войводи къде са
стари байраци да вейнат, да палнат искри?

Майко Българийо, върху криле самолетни
младите, както ятата, на Запад летят.
Връщане няма. С еднопосочни билети
друга родина си търсят и там ще гнездят.

Майко Българийо, бият камбани вековни.
Вдигай се вече в борба за достоен живот!
Ако останеш заспала, то кой ще те брани?
Тупкат ли още сърца на достоен народ?

Майко Българийо!… Майчице!…
Май че си мъртва…
Имам последна надежда: да слезе Христос.
С Божия воля и с устрем дано да възкръснеш.
Всичко насетне е само огромен въпрос…