ВЕЧЕРНИ ЛАСТОВИЧКИ
ВЕЧЕРНИ ЛАСТОВИЧКИ
До здрач остава още малко.
Във тоя предвечерен час
те стрелкат се като совалки
над покривите. И над нас.
Въздушни нишки размотават
от себе си, нашир-надлъж
се срещат и се разминават
и не веднъж, и не веднъж.
Те бързат… наближава краят…
Кога привършил е денят?
Самата вечер, без да знаят,
от мигове и здрач тъкат.
1982
ВИР В ЕСЕННЕН СЛЕДОБЕД
Със белите си облаци небето
е слезнало до дъното му чак,
прошарени от есента дървета -
надвесили се от самия бряг.
И сенки от брега - въздушни мрежи
разхвърлени - като за риболов,
и тихата вода се сякаш нежи,
и в тая нежност всеки миг е нов.
Подухне, клоните на дървесата
полюшнат се, листата затрептят,
и хвърлените мрежи по водата
не рибки, пъстри блясъци ловят.
1982
ОРЕОЛ
Ще милваш като със въздушни длани
едно едва усмихнато лице.
А после - по косата ще остане
невидим ореол от две ръце.
Тя никога това не ще забрави,
над възрастта, през времето - мигът
един и същ завинаги остава,
годините не ще го състарят.
Защото преживяното отива
там, дето няма да се промени -
където си остава все красиво,
в прозрачни, стихнали здрачевини.
