Денчо Владимиров

В пипалата на софиоцентризма или на провинциалното васалство

Достатъчно е човек дори бегло да познава дълголетната история на творчеството на хумор и сатира в Пазарджишкия край, десетките творци през десетилетията, множеството излизали в миналото издания с използването на този рядък дар на човека. да се пречиства духовно чрез смеха, за да се разбере, че регионът е безспорен лидер в този „отрасъл” в страната, заедно с Чудомировия Казанлък, Ботевия Калофер, Алековия Свищов и още някои адреси, където са родени и израснали доказани майстори на жанра -писатели, карикатуристи.

Като се прибави и забравяният в миналото факт, че в Пазарджик се е родил и разперил криле и един от най-големите ни журналисти -сатирици, писателя и карикатурист Райко Алексиев, а също така, че вече върви към полувековен юбилей и уникалният по замисъл и реализация Клуб на хумористите, световноизвестна обществено-творческата формация от професионални творци на хумора и сатирата, школа по демокрация още от началото на 70-те години на миналия век, ясно става, че Пазарджишка област има като рядка даденост мощен духовен ресурс от майстори на смеха.

За съжаление обаче това е ресурс недооценяван и в последните десетилетия на сбъркана, и в този смисъл пагубна, “демокрация ” и децентрализация в сферата и на културата.

Похвална е наистина грижата на Община Пазарджик за издаване на творби на творците на хумора и сатирата даже в книги, в това си начинание тя даже е самотен пример на фона на другите общини в областта и страната.
Но все така е жива тук и една печална нова местна „традиция”.

По статистика на проведените вече конкурси в този областен град, голямата национална награда за хумористично творчество на името на пазарджичанина сатирик Райко Алексиев от самото начало на конкурса стопроцентово досега се е отреждала САМО за творци със… софийски адреси!

За творците от региона - малка съпътстваща награда /така е предвидено още в писането на статута на този национален конкурс!/

И как така се случи, че носители на наградата досега са сатирици в миналото служили като верни воини на партията в столични редакции, издателства и богопомазани кръгове от идеологическата система на ЦК на БКП, голямата част от тях препускали надуто като автори с червени партийни книжки, с битие на щатни комсомолски работници и прочие. Какво ли би казал по този повод самият Райко Алексиев, сатирикът-мъченик, загинал в мътните дни след 9 септември 1944 година???

Остава необяснимо как 45 години никой от столичните сатирици не се сещаше да упомене дори с едно топло изречение Райко Алексиев и неговото творчество, и изведнъж - такъв изригнал столичен интерес към този конкурс на името на големия ни сатирик, определян даже като реакционен до 1989-та година от официалните литературни власти?

До разпукването на демокрацията единственото място, където неизменно се споменаваше името на Райко Алексиев и неговия “Щурец”, бе в сбирките на Клуба на хумористите в Пазарджик. И още - в отпечатаните исторически справки на летописеца на културната история на този край Константин Генчев в окръжния вестник “Септемврийско знаме”, чийто завеждащ сатиричния отдел бе моя милост.

Трябва да се отдаде нужното признание и на пазарджишката регионална библиотека, която през всичките десетилетия на социализма нито е изхвърляла, нито е криела теченията на “Щурец”, които и аз имах възможност да чета с истински професионален интерес като сатирик и да се наслаждавам на огромния талант на Райко Алексиев. За отбелязване е, че тогава никой не ми потърси отговорност, че чета “Щурец”. Въпреки официалните идеологически постулати за забрава на Райко Алексиев пазарджичани се гордееха със своя именит земляк -сатирик.

А в софийските ширини през тия години за Фра Дяволо съобразително не се чуваше и дума! При толкова годишнини на твореца да сте забелязали някаква столична публикация за него? Тържество? Някаква награда на негово име? Аз - не! Късмет… И изведнъж такъв протуберанс от столичен интерес към наградата на името на сатирика-мъченик!

През миналия конкурс, през 2014 година, във връзка с 40-годишнината на Клуба на хумористите, бях номинирал за наградата „Райко Алексиев” цялостната богата творческа продукция от десетки книги и стотици публикации у нас и в чужбина на творците от това сдружение.

Смятах, че с тази награда би се дало заслуженото признание и на всички талантливи стотици творци на хумора и сатирата, които са творили в Пазарджик и в страната през изминалите два века, признати не само на национално ниво, но и по света. Но, не би!

По вече приетата “традиция” наградата отново бе дадена на творец със софийска адресна регистрация.

Освен моята номинация за Клуба на хумористите, имаше подадена надлежно номинация за творческото сдружение и не откъде да е, а от Дружеството на писателите в Пазарджик , което обединява творци от цялата Пазарджишка област - десетки творци!

Но и двете номинации не бяха уважени от неизвестното за широката общественост, по състав и технология за обективно оценяване, жури!
Така, с отхвърлените две номинации бе пропусната чудесна възможност да се оцени по справедливост и достойнство ролята на творците на хумор и сатира и в града, и в Пазарджишкия край.

Може би причината е в самия статут, по който се журира и присъжда наградата? Да сте го видели публикуван някъде в медия? Статут, който се чете “според зависи”. Разполагам с непубликувано копие от статута, в който, например, е написано, че наградата не се присъжда посмъртно. Да, но се присъди в предходни години. Което си е грубо нарушение на статута, нали? Но наградата отиде пак, познахте - към София. Традиция!

И пак си виси въпросът - как става журирането, по какви критерии, за това обществото също не е получило досега нужната информация! А знае се, има закон за достъп до информацията у нас!

Като автор на една от номинациите за наградата за Клуба на хумористите през 2014 година аз не бях даже известен за решението и критериите, по които е било отклонено моето предложение. Какво тук значи някаква си личност. Но Клубът на хумористите, както вече посочих, бе номиниран за наградата „Райко Алексиев” и от Дружеството на писателите в Пазарджик, но и там не са били известени защо и тяхната номинация е отклонена.

На тържеството по обявяването и връчването на наградата не бяха поканени нито подалите номинациите, нито представител на номинирания Клуб на хумористите.

А е известно, че по всички конкурси на света задължително номинираните за награда в знак на елементарно уважение се поканват на финалното събитие. Хайде, сещам се за „Оскарите”. Да сте видели по телевизията да не са уважили с покана за присъствие на тържеството някой от номинираните за „Оскар” творец? Или американците не ги разбират тия работи? “Айде, бе.”… - ще каже всеки.

И тъй като конкурсът се провежда през три години /! /, ето че предстои през 2017 година наградата на името на Райко Алексиев да се даде отново.
И…. може би пак отново тя, съпроводена с плик с 2000 лева, ще отпътува за столицата?

Впрочем от десетилетия, ако се съди и по бегла статистика, е прието не само на този конкурс, а и на други литературни конкурси в страната големите творци да са считани приоритетно тези, що са от столицата и да им се отреждат приоритетно на тях големите награди.

А тези, творците от провинцията все са си главно в ролята на съпътстващи, увличащи в кушията, коне, както е при конните състезания. И така продължава от десетилетия този роден български, а може би по-точно ориенталски феномен -традиция от времето на столицата на зловещата империя по тези земи, Стамбул града голяма - да се счита, че най-големите пехливани, танцьорки, карагьозчии, хекими са все в столицата!

Нещо, което например го няма като практика при американците - тоест и там да се счита,че големите им творци да живеят все в столицата Вашингтон и за тях да са все “оскарите” ,”пулицърите” и прочие големи награди с чекове!

Ето по какво очевидно няма никога да ни стигнат американците! Освен, ако новият американски президент Тръмп не предприеме някакви негови си нестандартни стъпки по прилагане на челния български, ориенталски в случая, опит в творческата сфера…

Така че, съвсем доброжелателно пожелавам: писаният преди доста време сбъркан статут за пазарджишкия национален конкурс “Райко Алексиев” да бъде съвестно огледан и ремонтиран в посока - максимална обективност в журирането и съхранено максимално демократично уважение към всички творци на хумора и сатирата от страната.

Включително и като се огледа и възможността за отпадане на паричната стойност /2000 лева/ и да остане само моралното признание за гражданския и творчески принос на творците. Или… тогава наградата ще загуби своята атрактивност? Възможно е, но само за някои …

И НАЙ-ВАЖНОТО:
Едно реално обективно провеждане и на този национален конкурс ще бъде израз на заслужено уважение към паметта на патрона на наградата - големия гражданин на Пазарджик, България и света Райко Алексиев - Фра Дяволо.