Ангел Колев

Всяка година от трагичния декември на 1992-а, когато загубихме едно от емблематичните имена на Чирпан - Яворовия гид, поета Димитър Данаилов, „крада” от учебния час, за да кажа на учениците си по нещо за него. Традиционно им чета поемата „Поет и куче”, защото е най-близка до тях и ги разчувства, а след това и по-кратки неща от поезията му. Пазя спомен за това как е написал някои от творбите си и имам още какво да разкажа. Ето и един пример за стихотворението му „Лунен кладенец”.

С Дора Габе са на поетична среща-семинар на Старозагорските бани. Голямата поетеса не крие слабостта си към Яворов и признава пред Данаилов, че той си остава нейната голяма любов.

В обедната почивка тя хваща под ръка Данаилов и иска да се разходят из околността, за да си „побъбрят” за Яворов… В гориста местност откриват запустял кладенец - въпреки че има вода, пътеката до него е обрасла с трева. Ясен знак, че хората вече не го ползват… Любопитството надделява и питат местен човек защо е така? „Нещастен случай, отвръща той, заради несподелена любов девойка се хвърли във водата му”.

„Митко, възкликва Дора, това е интересен сюжет за стихотворение! В името на общата ни любов към Яворов искам ти да го напишеш!”

Какво да правя, приех, споделя Данаилов. Върнах се в Чирпан, написах първата строфа и… музата ми секна. Минаха така няколко дни, докато не иззвъня телефонът. Беше Дора: Митко, искам да чуя стихотворението, знам, че си го написал. Бързо й признах, че още не съм. „Знам как да ти помогна, прозвуча окуражителният й глас в слушалката, още утре очаквай дар от мен!”

Досетих се какво може да е и още на другия ден по нарочен човек пристигна и пратката й - бутилка френски коняк „Курвазие”. Любимият й. В последно време пиех само груба чирпанска ракия, но с това изискано питие музата отново ме посети. И до вечерта бях готов с дописването на историята. Разбира се, Дора беше първата, която я чу и одобри…

Ето и самата творба.

ЛУНЕН КЛАДЕНЕЦ

До този лунен кладенец недавна
с водата се изливал звучен смях.
Момци отпивали водата бавно,
моми навеждали глави до тях

И първите целувки тук звучали,
откраднати във топла здрачина,
Сред храсти като свекъри заспали,
едно момиче станало жена.

Зад облак се потулила луната,
но скоро тя видяла със печал,
нехайник - момък как отпил водата
на друга и за нея се венчал.

А първата от мъка полудяла,
забродила закичена с цветя.
И в лунна нощ спасение видяла
на дъното на кладенеца тя.

Пустеел той и никой, никой вече
не пиел ледената му вода.
И лунен бил във песента наречен
за жертвения край на обичта.

П.П. Тук е и едно от най-интересните сравнения в българската литература: „сред храсти като свекъри заспали”, което казва много за бита на предците ни. Но за това друг път.