За житейския и духовен подвиг на свети Лука Войно-Ясенецки

Красимира Василева

Всички живеем с убеждението, че светците са от много стари времена, главно от първите векове от нашата ера. Тогава споменът за Христос е бил ярък, за него са свидетелствали апостолите, които са се отправили към всички точки на земята, за да разпространят благата вест за възкресението и вечния живот.

И по-късно се появяват светци, чиито имена църквата вписва в своите календари и ги споменава по празниците. Но те не са във фокуса на общественото внимание и малцина знаят за съществуването им, защото в наши дни вярата в Бога не е тема на медиите.

И все пак, лесно е да демонстрираш вяра, когато живееш в мирни времена, когато не си в крайна бедност и болест, не си преследван и измъчван заради християнството и не си се срещал със смъртта отблизо.

Удобно е и да оправдаваш липсата на висок идеал и човешката си слабост с настоящето, което убива духа със своя материализъм. Трудното обаче е да отстояваш религията си с цената на живота си и да продължаваш пътя си, преодолявайки с воля всичко, което възпрепятства убежденията и делата ти.

Затова е невероятно, че човек, прекарал живота си главно през размирната първа половина на атеистичния 20-ти век, може да постигне това и да докаже, че духът на Спасителя е жив и днес и че с него човек може да стане победител над злото. Такъв е Свети Лука Войно-Ясенецки, един от малкото велики хора на нашето време!

Необикновеността на неговата съдба има своите корени в необикновено чистата му християнска душевност, щастливо съчетана с гениалността му на хирург. Валентин Феликсович е блестящ студент по медицина и когато след завършване на образованието си заявява, че единствената му цел е да стане провинциален, селски лекар, всички се учудват.

От този момент до края на живота си той се грижи неуморно за болните и страдащите, непрекъснато увеличава знанията и уменията си и работи денонощно, за да бъде максимално полезен, като никога не взема пари от пациентите си.

Където и да се намира, той остава верен на мисията си да спасява човешки животи - при екстремални обстоятелства се случвало да оперира с обикновени ножици, с кухненски нож и дори с клещи, да прави трахеотомия с патешко перо и още много нестандартни решения съпровождат практиката му, чийто единствен мотив е любовта към ближния.

Той разбира тази любов като активна непрестанна грижа, за което пише в книгата си “Наука и религия”: ” Понякога казват, че християнският морал е построен на принципа на индивидуализма: всеки за себе си, а един Бог за всички, и че най-нравствен е не този, който жертвайки своя живот изнася дете от горяща къща, а този, който смирено се моли за спасението на загиващите… А всичко е обратното.”

За д-р Войно-Ясенецки не съществуват медицински “случаи”, за него всички са човеци, и то ближни. Силата му на спасител е толкова голяма, че за него няма нерешим проблем - той вади куршуми от сърца и от мозъци, оперира слепи по рождение и те проглеждат, присажда органи… Операциите му са успешни и славата на голям лекар го следва навсякъде. Но той знае, че дължи много на Божията помощ и никога не се възгордява.

А когато се посвещава и на църквата, се явява в университета и в болницата с расо и кръст, върху които облича лекарската престилка. В стаята, където работи, има икона на Богородица и той винаги преди операция се моли за успешния й изход. Известен е и с това, че с йод чертае кръст върху тялото на пациента. Всички опити на властта да забрани расото и присъствието на иконата на работното му място остават безуспешни.

Хуманист и демократ по убеждение, д-р Войно-Ясенецки одобрява целите на социалистическата революция, защото ги определя като християнски, но не и нейните методи, характеризиращи се с насилие.

Когато по време на репресиите чекистите го питат приятел или враг е на новия строй, той отговаря искрено: “И другар и враг. Ако не бях християнин, вероятно бих станал комунист. Но вие предприехте гонение на християнството и поради това, разбира се, аз не съм ваш другар”.

Огромна смелост е необходима, за да заявиш своята вяра в Бога и да защитаваш християнската църква във времена, когато масово се събарят храмове и се заточват и убиват свещеници. Далеко от политиката, но сериозно обърнал се към религията, д-р Войно-Ясенецки приема свещеническия сан именно в знак на протест против започналите гонения на Православната църква.Точно в това вижда той своя дълг и го изпълнява до край.

Подобно на първите християнски мъченици нито се уплашва от арестите и заточенията, нито се съблазнява от предложението да му бъде дадена катедра по хирургия в Москва, ако се откаже от сана си. За своята непреклонност плаща с тежки пътувания, глад, студ, унижения и несгоди. Но, както пише в едно писмо от лагерните години, той обикнал страданието, защото то удивително пречиства душата.

Идеята, която ръководи неговите постъпки, определя отношенията му с обществото. Той е съгласен да съществува в това общество само при едно условие - да съхранят правото му на вяра. Свят без вяра, без строг нравствен порядък е невъзможен, пише светителят.

Пише го без озлобление и без да губи любовта си към своя народ, с жалост и състрадание към хората, изпаднали в заблуждение. Защото за него бедите на руския народ са причинени не от пороци, а от болести, които той лекува през целия си живот - физическите като лекар, а духовните като проповедник, изповедник и християнски писател. Неговият девиз е: „Най-важното в живота е винаги да правиш добро. Ако не можеш да направиш за хората голямо добро, постарай се да сториш поне малко добро.”

Народът е оценил високо големия добротворец още приживе - навсякъде, където отиде, е посрещан с уважение и преклонение. А когато напуска принудително Ташкент, влакът не може да потегли в продължение на час и половина заради хората, налягали по релсите с надеждата да задържат своя лекар и духовен учител.

За извора на силата на архиепископ Лука - дълбоката вяра в Бог, свидетелства и научно-богословският му труд “Дух, душа и тяло”, в който са събрани най-новите научни постижения по онова време и за които авторът намира потвърждения в Библията. В тази книга знаменитият учен и експериментатор е в единство с богослова и философа.

Още тогава той оценява откритията на квантовата физика за микрочастиците и за превръщането на материята в енергия като доказателство за безсмъртието на човешката душа и за възможността на духа да твори материя и сам да се материализира и екстериоризира.

Много интересни са и тезите на учения за ролята на сърцето не само като централен орган на чувствата, но и като втори орган на познанието, приемащ духовната енергия на Бога. А мозъкът според него е апарат, който обработва информацията, привежда съзнанието, мислите и чувствата към нуждите на живота и ги прави способни за полезни действия. Паметта на човека е не в мозъка, а в неговия дух, който е енергия.

В последните десетилетия все повече физици, медици и други хора на науката стигат до извода, че духът /душата/ на човека е енергия, която пази характеристиките на личността и която не се губи, а преминава в друго измерение, и в този смисъл смъртта не същестува. Така се стига до парадокс - преди няколко века аргументите за отхвърлянето на религията като откровение на истината бяха взети от науката, а сега самата наука започва да потвърждава написаното в Библията.

В книгата си “Наука и религия” д-р Войно-Ясенецки също твърди, че науката без религията е небе без слънце и че бъдещите открития на науката ще докажат истините, дадени ни в Библията.

Силата на забележителния учен и духовник идва и от неговата убеденост, че при най- тежки удари на съдбата може да се намери утешение във високите начала на християнската религия и философия. Способността за това е и дар на природата, и драгоценен плод на самовъзпитанието. Това е пътят, избран от хирурга в расо като възможност човекът да стане подобен на Христос, да спаси душата си и да заслужи вечен живот в Неговото присъствие.

Свети Лука доживява до 84-годишна възраст - сляп, болен от сърце, от диабет и подагра. Вече не може да оперира, но продължава да приема болни, да поставя диагнози, да насочва за лечение и да помага с молитви. Продължава и всеки ден да служи в църквата, като поради болестите си бинтова краката си. Служи без грешка и човек, който не го познава, не би разбрал, че е сляп. Защото никога не загубва вярата, че “в безсмъртния дух на човека продължава вечният живот и безкрайното развитие в посоката на доброто или злото след смъртта на тялото, мозъка и сърцето…”

Чудесата, които свети Лука прави след смъртта си, съответстват на необикновения му живот на земята. Те са описани в книгата “Бърз помощник: Чудесата на свети Лука днес” от гръцкия митрополит Нектарий Андонопулос, която бе издадена и на български език. Според някои свидетелства духът му се материализира и той продължава да лекува.

Едно от тях е на председателя на руския храм “Света Троица” в Атина отец Георги, който страдал от междупрешленна дископатия и не можел да движи ръката си. На 9 декември 2002 г. на сън му се явил свети Лука Войно-Ясенецки в архиерейско облекло и престилка върху него и му казал, че ще го оперира, защото отецът служи на сънародниците му в Атина.

В лявата си ръка държал ножица с тампон, а в дясната скалпел. На сутринта отец Георги видял капчици кръв на гърба си и установил, че може да движи ръката си. Когато отишъл на преглед, било констатирано, че няма и следа от заболяването му.

Три дни след това в храма пристигнала икона на свети Лука с вградена частица от сърцето му, което при преместването на мощите му се оказало нетленно. Иконата била изработена от Симферополския и Кримски митрополит Лазар, на когото свети Лука се явил също в съновидение и му казал да нарисува три негови икони, като едната от тях изпрати на отец Георги в Атина.

Какво може да направи скептичният съвременен човек, освен да отиде в този храм, лично да се увери в разказаната история и да се поклони пред иконата на свети Лука Симферополски и Кримски. Или да посети Пловдив, където отскоро също се намира частица от неговите мощи.