Чило Шишманов

Каквото е Ив. Вазов за нас и нашата литература, това е и Август Шеноа за хърватите и тяхната литература. Защото той не само е най-големият им поет и писател, но един и от най-заслужилите им културни дейци в миналото, един от най-великите учители на своя народ.

Шеноа е роден в Загреб на 14.11.1838 г. И сега, когато са изминали сто години от рождението му, неговите почитатели уреждат възпоменателни утра в почти всички културни центрове в Хърватско. Той умира на 43 години. Но през кратката си двадесетгодишна дейност успява да даде работи, които го издигат като най-голям писател и той става „баща на модерната хърватска литература.”

Млад, на двадесет години, той заминава за Прага. Там изтича първият период на дейността му - години на търсене път, както всеки голям артист. Тогава написва „Турополски топ” - първата реалистична новела в хърватската литература.

Оттогава произтичат и много негови студии, разкази, стихове и критики. В продължение на десет години в културния хърватски живот става промяна: Шеноа създава културна публика.

Вторият период от дейността му се характеризира с това, че Шеноа е вече зрял писател. През 1872 г. издава романа си „Златарево злато”. Той става любим на стари и млади. Редят се дин след друг романите му: „Селски бунт”, „Просяк Лука”, „Клетва” и много други.

Героите на Шеноа са хора от всички народни слоеве. Затова той е еднакво разбираем, близък и драг на всички хървати, далматинци, загорци и личани. Те виждат себе си братя. Шеноа създава „идеален синтез на Хърватско“. Затова книгите му се четат още с наслада, още изпълняват своята мисия, получават и „оживотворяват идеала на Август Шеноа”.

„Духовно Шеноа отново свързва хърватския народ, будейки родолюбие.”

Това признание нека бъде най-голямата му награда.

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 439, 14.06.1939 г.