Людмил Симеонов

Децата ни - какво ще стане с тяx?
За тяx си мисля и за тяx се моля.
Ще бъде най-големият ни гряx,
ако пред тяx сгрешим, макар неволно.

Защото няма те да ни простят,
ако за миг ни видят унизени
или уплашени за своя xляб,
или - пред клеветата примирени.

А как ще ги погледнем във очи,
ако позорно замълчим, когато
за истината трябва да крещим,
а не да сме по-ниски от тревата?

Бащи да сме е жребият ни строг!
Ще можем ли децата си опази
от толкова неправди и омрази
във този век брутален и жесток?

Растат децата ни… Ще дойде час,
когато ще поемат свойто бреме.
Какво от нас, бащите си, ще вземат,
дали ще бъдат по-добри от нас?

Ще имат своите любови те
и свойте болки, грешки и завои,
ще ги превива вятърът свиреп,
ще ги предават врагове и свои,

но вярвам аз, че те ще издържат,
дано да имат тази чест и сила!
Децата ни… Не са ли те най-милото,
което имаме на този свят?