Марко Марчевски

Пиер Жан Беранже (1780-1858) - голям френски поет, автор на много лирични песни. Роден в Париж, син на беден чиновник. На младини променил много професии: бил е ученик при часовникар, слуга в кръчма, библиотекар, ученик-златар и т.н.

Неговите знаменити, популярни песни са били в разрез с тогавашния класицизъм, който е господствал в литературата. От леките весели и любовни песнички Беранже е преминал към острия политически памфлет, към социалната елегия и задълбочената и обогатена с мисъл лирика.

В 1815 г. издал памфлети против Наполеон 1, които вдигнали голям шум („Крал Ивето”); по-късно написал редица памфлети против крал Луи Филип. В тях Беранже се явява като политически трибун, който с поетичното си творчество защитава интересите на дребните собственици.

В 1831 г. излязъл вторият му сборник стихотворения, заради който Беранже изгубил службата си и бил хвърлен в затвора. Изобщо, той два пъти е лежал в затвора заради стиховете си и два пъти е бил глобяван, като парите са събирани от приятелите на поета чрез подписка из цяла Франция.

Беранже възпява Великата френска революция от 1789 г. и осмива френската аристокрация, против реставрацията. След Юлската монархия издал още три книги стихотворения, в 1831, 1833 и 1847; в тях обаче липсва остротата на политическата сатира и се чувства известно униние.

Художествената заслуга на Беранже е в това, че той издигна жанра на френската народна песен, която доби грамадно развитие в епохата на първата френска революция, на изключителна поетична висота. Гьоте, който, както се знае, не бе особено привърженик на политическата поезия, трябваше все пак да признае огромния талант на Беранже и ето как се отзоваваше за неговите песни: „Те са изпълнени с такава грация, ум, с най-тънка ирония, обладават такава завършеност и майсторска обработка на езика, че на Беранже се учудва не само Франция, но и цяла образована Европа.”

Песента на Беранже се развива логически, има конкретно съдържание и често пъти тя е само изложение (в лека мелодична стихотворна форма) на някакъв факт от политическия, обществен живот. Беранже я пее не заради себе си, не за да излее самотните си мисли, а за другите, за народа: тя е обществено заострена, сюжетите й са достъпни за всички и интересуват всички.

Особено е достъпна и лесно се запомня песента на Беранже поради нейния постоянно повтарящ се след всякам строфа припев, който твърди на слушателя и на певеца за основния смисъл на произведението. Това още повече усилва въздействието на неговата песен.

Освен това Беранже умееше да изобразява действителността реалистично, колоритно и в същото време - публицистично-войнствено.

„Малка литературна енциклопедия”, том І, С., 1939 г.