Васил Александров

Произходът на енциклопедията е сравнително не много стар. Нейният характер е сборен, научно - изследователски. В нея по особен азбучен ред, макар и в общи линии, се излагат осведомяващо знанията от всички области на науката, изкуствата и живота Енциклопедиите се явяват като систематични изразители на опита и постиженията във всички посоки на човешката научна мисъл и дейност.

Един от първите и сериозни опити в тая област е френската енциклопедия от 1751-1780 г. г., която обединява тогава една голяма част от френската прогресивна общественост, третото съсловие, борещо се против абсолютизма и феодализма.

По-късно от разновидността и широтата на научната мисъл и разните деятелности се наложи в практиката спецификациране на енциклопедиите.

В разните отрасли на науката, изкуствата и практиката се създадоха и създават специфичните за техния характер енциклопедии. Така се създадоха политическа, историческа, техническа, географска, литературна, философска и пр. енциклопедии, които имат за цел да дадат по-пълно и изчерпателно опита и знанията, набрани в течение на времето, по дадената специалност.

У нас, освен словесните речници, които са един по-особен вид енциклопедии, и някои други, като Българска енциклопедия, Земеделска енциклопедия, Търговска енциклопедия, по-сериозни опити в това направление липсват.

Културата в България, макар и много млада, скоро се разви, догони и надмина в някои области тая на съседните страни, явиха се много преводни и оригинални научни трудове по всички области на човешката мисъл, за общото представяне на които е необходимо съставянето на съответните енциклопедии.

Чувствуваше се, вследствие голямата и разновидна преводна и оригинална научно-философска мисъл у нас, нуждата от един научно философски речник, от една философско научна енциклопедия, представи по-популярно и достъпно за ш и р о к и т е читателски к р ъ г о в е постиженията в тая област.

С осъществяването на последната инициатива, съзнавайки в с и ч к и т е трудности и голямата обществена отговорност, се е заел научният работник и писател Марко Марчевски. Наскоро излезна от печат, в обемист том неговата „философско - научна енциклопедия”.

Въпреки опущенията и непълнотите, които има тая енциклопедия, нейното значение и ценност са големи. С тая „философско-научна енциклопедия” се допринася много за популяризацията у нас на здравата философско-научна мисъл и литература.

В тая енциклопедия се изясняват синтетично основните линии на всички философско-научни течения и доктрини, дават се б е л е ж к и за ж и в о т а и дейността на техните създатели и представители, к а к т о и тълкуванията на много философско-научни понятия и термини като се изхожда предимно от съществуващата у нас преводна оригинална философско-научна литература.

Тая малка енциклопедия е един ценен наръчник, едно помагало за тия които боравят с философско-обществената научна мисъл и, още повече, за тия, които биха пристъпили към нейното изучаване.

При второ издание или с трети свитък-притурка към настоящето - надяваме се, че Марко Марчевски ще попълни ония празноти, които се чувствуват тук, и които устно вече му са посочени, за да може енциклопедията да изпълни по-добре своето предназначение.

Впрочем, школската и друга младеж и от така дадената енциклопедия може да проумее основните направления в здравата философско-обществена наука, да си послужи с нея като ключ за по нататъшното й по-основно усвояване.

в. „Завой”, г. 1, бр. 7., юли 1939 г.