Донка Колева

ИСТИНА

Туй е истината гола,
чуйте я поне:
жабата си знае гьола,
а човекът - не!

ХАЙВЕР

Кризата за нас е май,
брате мили, щем не щем.
Хлябът стига ни комай,
колкото да не умрем.

Виждал ли си чер хайвер?
- Не, до днешна дата!
Дали ще вкусим с теб, авер,
и ний от благинката?

Вчера обещаха, значи,
че ще има, на корем,
и за нас хайвер. Обаче,
само че… зелен!

ДИАГНОЗА

Ходя тъжен, блед, унил,
в гърлото усещам хрип.
Дали не съм се заразил
и аз от животински грип?

То какви ли не бацили
има вече покрай нас,
с епруветки сме открили
,,луда крава”, „кучи бяс”…

Като си помисля всъщност
кой началото ни дава?
Май човешката ни същност
животинска си остава?

ТИХО!

С грях според ръста си,
родни политици,
не будят съвестта си -
стъпват по терлици.

СЪН

Волна пеперуда бях
при това - в България!
Събудих се и се видях
забодена в хербария.

ЗА ИЗКУСТВОТО

За чуждите тайни -
ни глухи, ни слепи.
Истории дай ни
и клюки нелепи…

Пусти и празни
душите поглъщат
глупости разни -
в битак се превръщат.

Тъпо и сиво -
това се котира.
Нищо красиво
умът не подбира.

Реалити дай ни,
сапунки и КИЧ!
Дали сме наясно
с изкуството?
Хич!

ТЕГЛО

Кой, кога и как
самара изнамерил?
Кое магаре пак
ще да го премери?

Някой ще го яхне,
впрегнато във рало,
с бич като замахне -
да не си му в хала!

Нещо не разбирам:
туй тегло до гроб,
дали се компенсира
със шепичка зоб?

ЗА ГЛАВАТА И ТИКВАТА

Щом рекат: „Вместо глава
тиква ти израсла май” -
отбий обидните слова
и ответ достоен дай:

- Аз наясно съм с това,
но вижте своите проблеми -
сравнена с вашата глава
мойта тиква е със семе!

КАТО ПТИЦА

И днес като птица човекът
стреми се към висината -
постове, слава… О, нека,
щом си струва цената!

Някой най-горе пристига,
кацнал на нечие рамо,
друг с лакти, юмруци се вдига -
мъртвило в нозете му само!

А честният, с точна посока,
всяка своя стъпка изстрадал,
ако достигне високото -
в орлови нокти попада.

ДУШАТА НА ПОЕТА

Душата на поета е коприна,
и ласкава, и нежна, и добра.
Душата на поета е камина -
една е нужна мъничка искра!

Душата на поета е момиче,
голо и свенливо в порив див.
Душата на поета, тя е всичко,
без нея по-добре да си нежив!

Душата на поета е магия,
но не в капан, а камертон!
Душата на поета е стихия,
доловила всеки верен тон.

Душата на поета е ключето
в ключалката на чуждите души.
Душата на поета, общо взето
създава, но и себе си руши.

Душата на поета е всемира,
намиращ се у всекиго от нас.
Душата на поета не умира,
щом остава нещичко у вас…

Душата на поета е зрънцето
покълнало и дало сладък плод.
Душата на поета не корете,
тя носи любовта
на цял народ!

ЩИПКА СОЛ

Живеем днес наслука - не нарочно,
влачейки проблеми и неволи.
По гърбовете ни тече поточно
от труда усилен мокра сол.

Любовта по навик продължава
монотонно в скучния ни хол.
И може би за кратко освежава
всяка връзка с малка щипка сол.

Съдбата слага своя отпечатък,
без разлика на възраст и на пол,
всеки носи своя кръст нататък -
със щипка сол или в разсол!

Живеем днес във променливо време.
Намества се Земята с всеки трус.
Без мъка как ли радост ще поемеш?
Без щипка сол животът няма вкус!