Иван Д. Христов

Цяло предизвикателство, но и чест за мене е да направя оценка на белетристичното творчество на своя учител по литература в Чепеларската гимназия - писателят Димитър Златев. Навярно и това е някаква форма на уважение, признателност и почит към неговия 80-годишен юбилей, към духовното му и творческо израстване през годините като творец завоювал достойно място в съвременната българска литература.

Напълно споделям думите на литературния критик Пенчо Чернаев, казани за автора: „Не знам защо - може би поради това, че е поет и белетрист едновременно, оприличавам Димитър Златев като двустволен дъб, който горе във високото, сплита вършето си в могъщ шатър, в неразделна, великолепна и единна корона”.

Син на Тракия, свързал своята житейска и творческа биография с Родопите, писателят в книгите се разкрива духовното си раздвоение между полето и планината, което ражда един своеобразен творчески свят.

Димитър Златев е автор на шест книги с разкази: „Ангелът”/1997/, „Терзания човешки”/2000/, „Предания край Рожен”/2004/, „Отворена клетка”/2006/, „Заплащането на греха”/2011/, с която става носител на националната литературна награда „Николай Хайтов” и на „Женска рожба”/2016/.

Авторът съкровено споделя в едно интервю: „По-малко съм писал за равнината, където съм роден, отколкото за моята планина Родопа. Тук намерих хармония и равновесие с природата”. Наистина Златев умее живописно и пластично да рисува родопската природа. Тя е онази реалистична основа в разказите, която е в унисон с душевните преживявания и съдби на героите му, все хора от народа - овчари, кехаи, занаятчии, даскали, свещеници, комити, християни и мохамедани.

Това е една галерия от запомнящи се образи, всеки от тях ярко индивидуализиран. Писателят търси човешкото в тях, онова което задгърбва злобата и омразата, и прави света по-добър и хуманен. Колко мъдро и актуално звучат думите изречени от героя в разказа „Тревожна година”: „Грях може голям да е, но мене ми се чини, че всичко иде не от вярата, а от човещината в сърцето”.

Разказите на Димитър Златев са с различна тематика, различно време на действие, но носят общо нравствено послание - да съхраним българските корени и добродетели, да победим злото и завистта, да не забравяме, че над всичко стои човешкото достойнство и хуманизма.

Писателят ни завещава още да не забравяме Йовковите уроци по човещина. Разказите са един обзор на човешките конфликти и страсти, пречупени през авторовия светоглед и нравствени критерии. Златев е от писателите, които в реализма на делника, виждат необикновеното и то в многопластов философски контекст.

Под талантливото перо Родопа оживява с божествената си хубост, със силните духом и горди планинци, с историческите повратности, гурбетчийството, бита, нравите на хората от планината в миналото и днешно време. Авторът ни среща с драматични конфликти и сблъсъци, запомнящи се човешки съдби и характери, става летописец на легенди и действителни случаи, но винаги верен на житейската и художествена правда.

В някои от разказите писателят ни сблъсква с насилието и жестокостта - „Тайната”, с безразличието, апатията и духовната нищета - „Временна заетост”, „По пътя”, с радостта и болката като вечни спътници в живота на човека - „Мъже”, „Символично погребение”, с човещината и подлостта - „Войводата от Чокманово”, „Продадени юмруци”.

В разкази като „Женска рожба”, „Добра войвода” любовта стои над верските различия, макар че остава като пареща сърцето болка за цял живот. Всеки разказ носи свое послание до читателя. Някои от тях са с отворен финал, позволяващ да се разгърне читателското въображение и доосмислят персонажите и техните действия.

Един от най-хубавите разкази на Златев е „Заплащането на греха”, дал заглавието на едноименния сборник с разкази. Смея да твърдя, че този разказ е един от най-добрите в съвременната българска и родопска белетристика. В него е заложена дълбока нравствена проблематика, морално- етичните послания и актуалните за днешното време теми - човекът и светът, случайността и неизбежността, заплащане на човешките прегрешения и възмездие за стореното.

Дори самите заглавия на този и други разкази като „Престъпление и наказание”, „Черното досие”, „Вина и прошка” говорят за авторовите предпочитания към социалната и нравствена проблематика. Писателят умее да подчини словото на идейно - художествения замисъл, а повествованието емоционално ни обсебва с богатата пластика на изображение и поражда у читателя размисли за съдбата на героите му.

Димитър Златев е изградил един пъстър сват от човешки съдби, радости и тревоги, обич и омраза, срасти и неволи - „Мердевен дюня”, „Негоден за военна служба”, „Майчини тревоги”, „Странният козар”. Навлиза дълбоко в душевните пластове на своите герои, където са скрити конфликтите и чувствата, които ни възраждат и убиват - „Терзания човешки”, „Закъсняла свещ”, „Сватба”, „Вражда до смърт”. В други оставаме стреснати и онемели от съдбата на героите - „Случаят Севдалин”, „Декораторът”, „Ограбен живот”, „Осланена илюзия”.

Писателят сътворява колоритен образен свят. Героите му носят стойностна ценностна система, завещана от предците ни, с която оцеляват и преодоляват житейски трудности, изстрадват болки и радости в личен и обществен план. Човеколюбието на автора се усеща в художествения му под текст, в дълбокото разбиране драмата на героите, в съчувствието към тях.

Разкази като „Избавление” и „Съседи” внушават на читателя, че не може да загине народ, който има такива състрадателни и готови с цената на живота и личното си щастие хора да помогнат на изпадналия в беда човек. Времето безжалостно отмива всяко зло, за да напомня, че само човешката любов надживява всичко, внушава ни автора в разказа „Братя”.

Автентичността на случките и изложението присъства в много от разказите на Златев - „Тревожна година”, „Войводата от Чокманово”, „Негоден за военна служба”, „Недостоверен случай” и други. С проницателен поглед и пластично перо авторът художествено пресъздава автентични житейски истории. Вниква в народната душа и чрез ярки персонажи и художествени детайли улавя значимото в националния ни характер - здравите български корени, високата нравственост и непримиримост към злото и неправдата.

Към близкото минало с добрите и лошите му страни ни връщат разказите - „Черното досие”, „Продадени юмруци”, „Закъсняла свещ”, „Декораторът” и други. Авторът не си поставя за цел да осъжда и възхвалява. Интересува се от съдбата на човека живял през това време, от доброто и злото, което е съпътствало живота му. Не подминава и нравствената безпътица, униженията насилието, крещящата несправедливост на времето, в което живеем - преломно време, поставило на изпитание съвестите и душите на хората.

Белетристиката на Златев ни покорява с искреността на повествованието благодарение, на което читателят се радва и страда ведно с героите. Тя е отражение на реалния живот, на силата и безсилието на човека, на доброто и злото у него, обичта и омразата, милостта и прошката, радостта и мъката в този свят.

Разказите са насочени срещу социалното безразличие и пошлостта, в тях има драматични ситуации, конфликтност и морална извисеност. Някои от тях като „Самоизмама”, „Бурените”, „Село без комшулуци”, „Духовно общуване” ни срещат с нравствените деформации на днешния ден, отчуждението, обезценяването на моралните стойности, с настъпващата и заливаща ни бездуховност.

Димитър Златев има особен пиетет към жената и женската същност, към съдбата й. Запомнящи се женски образи населяват някои от разказите му. Не може да не се възхитиш и съчувстваш на щастието и драмата на Медиха от „Женска рожба”, на Катерина от „Черното досие”, на Гергина от „Мащеха”, на Кичка и Райна от „Орисия”, на Дейна от едноименния разказ.

В много от разказите прозира нравственото страдание на писателя, породено от социално - моралната ситуация, която пресъздава, от изпепеляващите човешки домогвания и страсти, затова и събитията и социалните проблеми добиват нравствени измерения.

Актуални и пряко насочени към днешния ден са: „Канадски епизод”, „Отворена клетка”, „Дейна”, „Американска мечта” , свързани със съдбата на съвременния български емигрант. В разказа „Отворена клетка” има нещо много лично и интимно от духовния свят на автора, чийто син също живее в Америка.

Изречените в него риторични въпроси будят гражданската ни съвест и сеят тревога в душите ни. Чрез съдбата на главния герой от разказа „Американска мечта”, белетристът типизира и обобщава образът на българския емигрант прокуден от родината и принуден да изкарва хляба си в Америка. Тази съдба намира синтезиран израз в думите: “Какво губим, когато печелим?” Оказа се, че свободният човек е зависим от своята свобода.

Разказите на Димитър Златев са въплъщение на хуманизма и нравственото кредо на автора. Те се отличават с реализъм, яснота на изложението и потвърждават собствения почерк и стил на писателя, както и верността му към реалистичната и социално ангажирана линия на повествование.

Белетристът има задълбочено социално мислене, което преминава от описателност към аналитичност на времето, в което живеем. В социален и морален план неговите разкази дават простор на нашето въображение и социално мислене.

Истинският писател се бори с творчеството си за един по-добър свят, за по-добри отношения между хората, в което се крие и хуманната мисия на литературата. Със самобитното си творчество през годините Златев показва и ръста на своето нравствено и духовно извисяване.

Сигурен съм, че той няма да изневери на читателската обич и ще продължава да ни зарежда с човеколюбие и любов, с доброта и светлина, която пречиства душите ни. Вярвам, че ехото от вълнуващото му творчество няма да заглъхне, че времето пред нас ще преоткрива писателят Димитър Златев.