ПЛОДОНОСЕН СЕЗОН
За Деня на народните будители писателката Кръстина Филипова, родена на 29 ноември 1926 г., получи новоучредената награда на Съюза на свободните писатели „ВЪЗРОДЕНИЯТ ФЕНИКС”. Творчеството й доказва, че талантът няма възраст, само вътрешни полети и откривателства
Дебютната й стихосбирка излиза през 1995, когато е на 69 години. Мнозина на тази възраст вече смятат активния си живот за отминал, но Кръстина Филипова едва към седемдесетте започва своя творчески възход.
До днес, 21 години по-късно, се появяват 21 книги, най-новата от които - „Собствена характеристика” (издателство „Пропелер”) - поезия, проза и епиграми, е от тази година. Всеки ред от сборника потвърждава, че авторката продължава да твори в своя златен, плодоносен сезон. Това е радост за нейните почитатели в навечерието на 90-годишнината й.
За мен Кръстина Филипова е истинска дама в литературата, защото чертите на таланта й са качества и на нейната личност - извисена човечност, земна сила и изисканост. Тя е даровит творец с релефна образност, проникновеност и мекота.
С тънко познаване на човешката душа и изострено социално чувство, със стегната фраза, аналитичност и сетивност, тя извайва ярки, запомнящи се метафори. Създаденото от нея въздейства със заряда на картинен лиричен афоризъм.
Мъдростта и финесът на този автор с поетична душевност са пропити във въздействащи и стойностни творби, многократно отличавани в конкурси. Наградена е от Министерството на културата със „Сребърен ритон” за заслуги към българската култура (2000).
На няколко от книгите на Кръстина Филипова - проза и поезия - аз съм редактор и издател. А тъй като сме и приятели, добре познавам нейната прецизна взискателност към собственото творчество, която води до майсторска, продължителна работа върху словото.
В последните години тя не излиза от дома си, едва се движи с проходилка, трудно чува, на моменти сърцето й замира. Да беше само това, но и зрението й едва долавя светлината и очертанията на фигурите, не й позволява да чете и пише, нито да гледа телевизия. Единствената й връзка със света са близките и приятелите, както и транзисторът до ухото й. А на първо място - нейната душа, чувствителна за доброто и красивото в живота.
Удивително е как Кръстина Филипова създава стиховете, разказите и епиграмите си - без да може да запише сама нито ред. Всичко е в съзнанието й - съчинява дума по дума, стих по стих, като безброй пъти ги повтаря наум, докато ги запомни и успее да ги продиктува на някого.
След това продължава да ги изглажда и ако има късмет някой да й прочете записаното и да нанесе нейните поправки, творбата е в почти завършен вид. Почти, защото все намира да допълни някое образно сравнение. Винаги търси осезаема представа за мислите и емоциите в своите творби.
И когато работим заедно по някое стихотворение, току казва: „Ето тук трябва да има нещо, което читателят да си представи, да го види.” Замисля се и след миг създава ярка метафора. Както жълтиците се сбират в скъп наниз, така трептенията на душата й се подреждат в нейните творби.
В най-новите си разкази Кръстина е модерен прозаик, задълбал в психологията на героите. Цял живот нейната творческа същност се взира в невидимото и така достига звездите - да проникне и отвъд техния светлик. Трябва да е щастлива с това, че дава на читателя и светове, и небеса. И самата тя е също един такъв богат, многобагрен и желан свят за четящата публика.
Талант и оригинални идеи, вградени в ритъма и мелодията на стиха, в образната система на поезията и прозата - това е творческата тайна на Кръстина Филипова.
Тя осъзнава, че не е достатъчна само Божията искра - изкуството иска и отговорния труд на автора, за да се постигне завършената цялост на творбата.
Друг творец с такава сила на духа, преодоляла времето и крехката човешка физика, не познавам! Затова толкова й подхожда наградата за високи творчески постижения от Съюза на свободните писатели „ВЪЗРОДЕНИЯТ ФЕНИКС”.
Нека и занапред да я навестяват поетически видения, да се множат творбите й, както и духовната й сила!
