КНИГОИЗДАТЕЛЯТ
Разказ от “Щрихи към портретите”- 2
“Дом, в който няма книги е подобен на тяло,
лишено от душа”.
Цицерон
Българското Възраждане, което започнало в 1762 г. с “малката голяма книга” на Паисий Хилендарски - “История славяноболгарская”, събудило голям интерес у поробените българи към родната книжнина. През 50-те - 70-те години на 19 в. се получил бум в издаването на такава книжнина. Възрожденският дух, който те носели, постепенно обхванал широките слоеве на българското население.
Читалищата и училищата, които никнели по това време като “гъби след дъжд”, а така също и отделни личности, търсели тази родна книжнина, защото само тя можела да удовлетвори тяхната жажда за просвета и свобода. И за да бъде удовлетворена тази национална нужда, се появили българските книгоиздатели и книгоразпространители.
Най-известният и най-големият между тях е Христо Г. Данов. (В знак на признателност и уважение, днес едно от пловдивските издателства носи неговото име).
Той е роден през 1828 г. в бунтовна Клисура. Произхожда от сравнително богато семейство. Баща му е бил търговец - абаджия, професия, която му позволявала да издържа семейството си, пък и да заделя по нещичко “за черни дни”.
На 6 години неговият син Христо постъпва в Клисурското килийно училище, където се изучавали само Часослова и Псалтира. Затова, след завършването му, постъпил в класното училище в Копривщица, ръководено от руския възпитаник Найден Геров. И учил там три години.
През това време баща му починал и “белите пари за черни дни” се свършили, което му попречило да продължи образованието си - я в Русия, я в Западна Европа, затова се главил учител в с. Стрелча. След това се преместил в Перущица (1850-53 г.), като накарал перущенци да си построят училище - известно и до днес като “Дановото училище”.
Освен учениците си, които обучавал на четмо и писмо, той просвещавал и възрастните - да не си бръснат главите като турците. Освен това запознавал възрастните селяни с историята и географията на България и на други страни. С две думи - той бил всичко в това село, докато бил заместен от бунтовника Петър Бонев, който пък хвърлил същото село в огъня на Априлското въстание.
Амбициите на Христо Г. Данов да просвещава както децата, така и възрастните, били по-широки от рамките на село Перущица. Той си мислел и мечтаел да направи това за всички села и градове в България. Затова решил да издава книги, които да се разпространяват в цялата страна и чрез които да се просвещават нейните поробени българи. В този смисъл той станал един национален просветител, което означава и будител.
Затова напуснал даскаллъка и се заловил с книгоиздаването и книгоразпространяването. През 1855 г. издал в Белград календарчето за 1856 година, озаглавено “Старопланинче”, което започнал да разпространява, заедно с други сръбски книги.
След календарчето издал, отново в Белград, още три важни за българите книги: “Основи на българската граматика”, сборника от песни “Робинзон и Гуслица” - съставен от неговия колега и приятел Йоаким Груев и “Пространний православний катехизис” - преведен на български от самия него.
И тръгнал по села и градове да разпространява тези книги. След Южна България, обиколил и Северна. После през Варна отишъл в Добруджа и Русе. След това - във Видинско, Ломско и Врачанско. Накрая се прехвърлил и в Македония. За разлика от днес, тогава не е имало нито автомобили, нито други превозни средства. Придвижването е ставало само пеш, с едно конче, в дисагите на което са били книгите.
Това придвижване е ставало бавно и мъчително, но вече трийсетгодишният Данов го правел, защото дълбоко вярвал, че това е необходимо на поробеното Отечство. Същата вяра е ръководела и отец Матей Преображенски - Миткалото, който по-късно, освен разпространението на книжнина, е вършел и разузнаваческа дейност, необходима на Дякон Левски и освободителното дело.
По това време пътуващите книжари са били още Найден Йованович от Пазарджик и Пенчо Радев от Карлово. (Найден Йованович е първият книгоиздател и разпространител на книги в България. Той започва още през 1839 г.).
Книгоразпространението била трудна работа, затова находчивият Данов отворил и първата постоянна книжарница в България - в Пловдив на Узунчаршията. По-късно той открил такива книжарници в Русе и във Велес.
Първата и най-важна задача на Данов е била да издава учебници и учебни пособия, от които се нуждаели училищата. Тази най-важна задача той изпълнявал докрая на живота си.
Неговият опит като учител, и особено дружбата му с родолюбивия Йоаким Груев, му помогнали да издава добре стъкмени учебници, които се харесвали от учителите и се търсели като “топъл хляб”. След Белград, той започнал да печата учебниците, пък и другите си книги, във Виена, където се намирала най-добрата славянска печатници.
Скоро след това той открил в съдружие с търговеца Янко Ковачев и своя печатница във Виена. А след Освобождението, през 1878 г, я пренесъл в Пловдив. И продължил да печата всички видове учебници и учебни пособия за всички класове. Печатницата на Христо Г. Данов има съдбоносно значение за българското образование преди и след Освобождението.
Дановите учебници са епоха в българското образование. Няма друг книгоиздател, който да е издал толкова много и толкова качествени учебници. До неговата смърт през 1911 г. те надхвърлят хиляда бройки.
Още през 1861 г. Данов издал следните забележителни книги:
1.”Кратка българска история” от Д. П. Войников.
2.”Уроци по землеописание - естествено, гражданско и изчислително” - от Йоаким Груев.
3. “Кратка логика” от Й. Михневич, превод на Йоаким Груев.
4.”Кратко землеописание за деца” - от Н. П. Стоянов.
На тази успешна издателска и разпространителска дейност на Христо Г. Данов завидял гръцкият книжар Димитър Ангелидис, който се занимавал със същата дейност и също така имал книжарница в Пловдив.
Той наклепал пред турските власти, че Данов издава и разпространява “противни книги на държавните интереси”. Властите го потърсили да го арестуват, но Данов успял да избяга във Виена. И останал там цели четири години, като продължил издателската си дейност.
При завръщането си в родината, той носел много книги, които били конфискувани на видинското пристанище, а той - арестуван. По това време секретар на видинския каймакамин е бил Илия Цанов, бъдещият адвокат-защитник и спасител на Ботевите четници.
Той прегледал книгите, казал на заптието, че са “пълен боклук” и му наредил да ги хвърли в огъня. По-късно Илия Цанов (брат на шефа на Радикал-демократическата партия Найчо Цанов) казал, че Данов бил с двата крака в затвора, а книгите щели да го окачат на въжето. А самият Данов признал: “Аз дължа живота си на него!”
Освен учебници, Данов издавал и учебни пособия, като например географски карти и атласи. Той ги печатал в най-реномираното картографско издателство “Г. Фрайтак” във Виена и ги препращал на българските класни училища. А така също и в Румъния, където по това време е имало такива български училища.
Първоначално той напечатал 8 стенни карти, а по-късно (в 1875 г.) ги допълва с още 24 карти. По това време Сърбия, която отдавна била свободна държава, не е имала такива карти в своите училища. Но истински подвиг представлява издадената от Данов карта “България с прилежащите ней държави”.
В нея били нанесени всички селища, в които са живеели българи. Това било опасно, защото турските поробители са смятали България за турска провинция, която има място само в картата на империята, а не самостоятелно. Тъй че родолюбецът Данов е проявявал и голяма политическа смелост.
Освен с книгоиздателска и книгоразпространителска дейност, родолюбецът Данов се занимавал и с подготовката на качествени учители, които ще преподават на учениците по неговите учебници. Той е знаел, че в столицата Цариград е имало две реномирани училища - “Роберт колеж” и “Френския лицей”, в които са се учили богати българчета. Но те били скъпи и не били по джоба на по-бедните ученици.
Освен това е знаел и за училищата в Русия - в Москва, Киев и Николаев, където също са учили българчета. Но студеният климат там е възпирал много от тях да отиват в Русия. Затова Данов решил да потърси такива удобни училища в Западна Европа. И открил, че в Чехия - в град Табор, имало две училища - гимназия и земеделско училище.
През 1868 г. той завел в Табор две българчета - Йордан Симеонов от Русе и Панайот Н. Генишев от Търново и ги настанил в гимназията. Свързал се с директора на учебното заведение д-р Крижек, с когото се споразумял да приема през следващите години български ученици.
На следващата година той отишъл във Хърватско - в столицата Загреб, където имало гимназия и педагогическо училище, както и в град Крижевац - където имало земеделско училище. И също тъй се уговорил с директорите на тези училища да приемат българчета.
Между тях е и известният революционер Ангел Кънчев от гр. Елена, който учил само една година в Земеделското училище, като стипендиант на турския “Образцов чифлик” в Русе.
Грижата на Христо Г. Данов за бъдещите учители била не само да им намери добри училища, а и да им осигури стипендии. Известен е случаят с македончето Константин Помянов (от село Поменово, Прилепско).
През 1869 г. родолюбивите одринци, начело с книжаря Георги Димитров, се обърнали към Данов да им намери учител за новото училище, което те възнамерявали да открият в квартал “Каик” в Одрин.
Той им препоръчал споменатото македонче, което току-що било завършило Пловдивското класно училище, с уговорката да учителства само една година в Одрин, след което той ще му осигури стипендия, за да се учи в гимназията в Табор. Македончето се съгласило и след една година Данов издействал от Евлоги Георгиев стипендия за Табор.
А след завършване на Таборската гимназия, му издействал нова стипендия от карловски богаташ, за да завърши висше образование по право. И след като Помянов завършил право в Прага и Виена и докторат в Хайделберг, се завърнал в България и бил два пъти министър на правосъдието в кабинетите на Драган Цанков и Стефан Стамболов.
Христо Г. Данов осъзнал, че освен от учебници, учебни пособия и други книги, просветното дело на България през турско се нуждае и от периодичен печат, който да осведомява и пропагандира постигнатото, а така също и да напътства това просветно дело.
Затова в 1869 г. той създал, съвместно с Йоаким Груев и Янко Ковачев, списание “Летоструй” и станал негов първи главен редактор. Списанието “искало да отговори на нуждата да се разпространява сред народа просвещение и родолюбие” и да се уведомява за “духа, нрава и потребата на времето”.
Списанието излиза от 1869 до 1876 г. в осем сборника. И има енциклопедичен характер - помества четива по природните науки, по история и география, както и биографични очерци на велики личности. То било илюстрирано с литографии на Ф. Каниц. И било любимо четиво както на учителите, така и на интелигентните българи по това време.
Но предприемчивият Данов не се задоволил само с това списание. През лятото на 1878 г., когато Берлинският конгрес отхвърлил Санстефанска България и я насякъл на пет парчета, родолюбецът Данов създал в Пловдив вестник - ежедневникът “Марица”, който да се бори срещу решението на този зловещ конгрес и за национално обединение на българите.
Този вестник продължава да излиза и днес в Пловдив…
