СТРУНИ
СТРУНИ
Невидими пътеки в моето сърце
до теб извеждаха; през тънки струни
докосваха те моите ръце.
Така прозрачни са лъчите лунни.
Тъй идат те до нас от друг, далечен свят,
събуждат във сърцето трепет непознат -
неуловимите и тънки струни.
Какво видение във тебе зарида -
докоснати до тебе призраци печални,
оставиха в сърцето ми следа
при свещите и гривните венчални.
Разкъсал струните, към тебе нямам път,
и тръпнат и немеят и болят
ръцете ми, ковчези погребални.
1920
ХРАМ
Понякога е целий божи свят
един безкраен храм около мене,
тъй странен и дълбок, и неузнат.
И спирам свойте стъпки във смущене,
сама сред него. Нямам роден край
и нямам дом - в едно се всичко слива -
бездомна, безприютна и щастлива,
че свойто чедо Господ ще познай,
че ще съзре, когато се разтваря
сърцето ми - кадило, жертвен дим
да отнесе копнеж неудържим
и сълзите ми Богу пред олтаря.
1920
ТИ
По твоята ръка премина тръпка -
замислен и загубен, сещаш ли
кога чета по нея твойте скърби
и с теб ведно когато ме боли!
Да можех, Боже, все да бъда тиха
и ласкава и да бих знала как
да понеса и кръста му самичка
и тихо да му се усмихвам пак.
1920
НОЩ
Морето чувам как не спи в нощта.
Вълна се плиска. Тъмна нощ, бездънна.
И тоя свят, и оня свят в едно -
несвесни, очаровани, безсънни.
И изведнъж, довеян детски плач
и пак отвеян трепна във сърце ми;
и трепна, и заслуша се нощта,
отворила зениците големи.
Морето млъкна, метна се вълна,
тревожно дървесата зашумяха…
В невидима изопната струна
безкрай души отекнали се бяха.
1920
ОЧАРОВАНИЕ
Нощта е неспокойна, тъмна и безсънна,
нощта е топъл дъх от цъфнали липи.
тя бди над мен
и очарована не спи.
Тя бди над мен.
Останах запленена в нейните прегръдки,
на нейните гърди… Дали ме гали тя,
или си ти -
и твоя мисъл прилетя
и ме смути?
Усещам, нейний дъх страните ми залива
и в шемет ме обвива топъл аромат…
Дали си ти
или е сън от други свят -
дали си ти?
Косите ми засипват плещи отмалели.
И тебе ли нощта прегръща запленен?
Или си ти -
горещ и пламенен до мен -
или си ти?
Отпуснати ръце погали тръпка лека,
докосна ли ги с устни или беше сън?
Вечерника полъхна ароматен вън.
Дали е сън,
дали е сън.
1920
ШЕМЕТ
Тъмен поглед, тъмен поглед,
спрял над мене своя чар.
Светли звездни хороводи,
черна бездна и кошмар.
Тъмен поглед, тъмен поглед,
нощен вихър, странен зов.
И ме мами, и ме води,
и познат е, и е нов.
1920
ЖИВА ВОДА
Да бе в сърце ми живата вода,
до капчица в света я бих раздала
и пак като дете бих обедняла,
от извора загубила следа.
Излей връз мене, Господи, отгоре
на вечна младост огнения чар
и научи сърце ми да се бори.
И нека бъде твоя хубав дар
в сърцето ми усамотен олтар,
пред тебе който пак ще се разтвори.
1920
ВЪЗВРЪЩАНЕ
Ще мина своя път загубен
и ще отида в оня свят,
за мене чужд и непознат
и тъй загадъчен и чуден.
Там ще угасне моят взор,
но ще издигне Бог десница
и ще изгрей звезда-звездица
във тъмносиния простор.
Тогаз духът ми по света
с криле огромни ще витае
и в твойта скръб и самота
ще те намери и познае.
И тихо, тихо там ще спре
до теб, с отпуснати криле.
И длан невидима, позната
ще те докосне в тишината…
1921
ИДИ СИ
Иди си ти, не е това,
което трябва на сърце ми.
Не е в изречени слова,
не е във погледите неми.
И зная ли къде е то,
дълбоко скрито, притаено
и никъде неотразено.
И зная ли какво е то.
Светът е страшен и без край,
и все върви, и все отива
и в някакво море се влива,
тъй без начало и без край.
А може би не е в света,
и дълго, дълго тъй ще бъде,
додето нявга Бог отсъди…
А може би не е в света.
1921
КРЪСТОПЪТ
Приюти ме, о, земя,
в своя плът ме превърни -
гордостта си да сломя,
да затихнат мойте дни.
Че се върнах аз от път,
не достигнах, не узнах
и сред пътя тихо спрях
върху твойта черна гръд.
Тук, на шипката цвета
лее топъл аромат
и окъпан е света
в светлорозовия цвят…
1921
***
С седем се ключа заключих,
минаха седем лета.
Земната клетва сполучи,
спряла на твойта врата.
Моята стъпка последна
няма да мине оттам,
нито с очи ще погледна,
нито ръка ще подам.
Ще се обърна към север,
ще се обърна към юг,
лудият, волният вятър
нека ме носи оттук.
Нека ме пита земята
стъпките де да се спрат.
Земьо, бездомнице свята,
земьо, без покрив и кът!
1925
ОТДИХ
Нощта е Твоя -
в пазвата й спят децата
и във сън растат!
Защото е благословена
пазвата ти, земна нощ,
и земната ти гръд!
Премина като златен сън
през тебе дълъг влак,
проточи се през мрака
и отнесе всичките сърца,
които някой е изпратил,
някой чака…
Потъна в твойта гръд
и за секунда
хиляди съдби
заплете във една…
защото е благословена
твойта тишина!
И само мъката,
която ляга като камък
и във сън дори
сърцето я усеща -
тя безсънна
слънцето посреща;
хилядна и милионна
в слънцето расте,
през сълзи раздробена…
От тебе, нощ,
от твойта гръд родена!
1926
СЪРЦАТА НИ
Сърцата ни са оня пчелен рояк,
който е избегнал от майчиния кошер
и се е скрил във дъбовите клони -
медът е див, пчелите му са лоши,
но все бръмчат с шумът на старий дъб,
когато вятър листите му рони.
Сърцата ни са малка празна клетка,
отгдето рано птичката избяга.
Прибираме се вечер и си лягаме
и не заключваме вратите
ни нощем, ни след пладня,
защото и да дойдеха крадците,
не би намерили какво да си откраднат.
Сърцата ни са късчето небе
над родния ни град -
а ние сме далеч
и сме обречени
да се не върнем млади.
Сърцата ни са августовски нощи,
в които се мълчи,
а падне ли звезда,
то бива миг,
то бива без следа…
Август, 1934
