Боян Лалов

НА СЕЛО

Благославям Бивола.
Благоговея
пред благото мляко
и благия поглед
на това
силно, топло и добро
животно.
Пред това
благородно чудовище.
То изправя глава
срещу изгрева,
улавя речния вятър
с уши и ноздри
и посреща слънцето
с дълбоко гърлено… брецане.
И в тези звуци
има нещо
от праисторическата симфония
на човешкия род.

***

Човек видях - сам в синя, зимна вечер,
красива, но студена, безотрадна.
Той кофите претърсва - кой път вече
и кучета вървят след него гладни.

Настъпва нощ, прибират се последните -
обезпечените и плутократите.
Не. Бедността не е порок на бедните,
а на богатите.

ЕМИГРАНТИ

На М.

По всичките посоки на света
запрати ги експлозия голяма -
отлитнаха и внуци и деца.
А ний крещим в една духовна яма.

И ето, връща се едно от тях,
в очите без разсъдък и копнежи.
И по ръба на 20-тия етаж
с изящни стъпки пътя си бележи.

Подухва вятър сред зловеща самота.
Прозорец скърца някъде… или сърцето?
Шепти изпепелената душа,
танцуваща между земята и небето.

НОСТАЛГИЯ

Проблясва детството
в уханието на спомена.
Слънцето изгрява като просеник
от жарта на разсъмването.
Птичите песни
при горското кладенче,
от дълбочината на детските сънища.
Ескадрилата на забравени радости
минава и раздира сърцето ми.

ЗА БЪДЕЩЕТО

Ние сме в сумрачното предверие
на едно развиделяващо се
Велико хилядолетие.
Революцията е скок
върху благоутробието на плутократите.
Ядрената зима
диша зад гърба ни.
Наркотизирани от власт величия,
размахват жезъла на глупостта.
Крясъкът на суетата.
и лутането на съвестта.
Гримаса е усмивката на злото,
предрешено като добро.
Изправени сме пред воднистия поглед
на затлъстели човекочудовища.

Градините на Семирамида ще бъдат в небето.
Райските градини
ще висят в геостационарни орбити.

Но нашето его е все още
в утробата на незнанието.