Христо Черняев

Петър Ненов беше млад и жизнен човек, изпълнен с енергия. Винаги ми се нравеха неговите творчески изяви като публицист и белетрист. Освен това, той беше инициативен редактор в Младежката редакция на Националното радио, който излъчваше интересни предавания

Петър имаше здрави връзки с младите творци в литературата и изкуствата. От неговата редакция бе даден път на мнозина начеващи поети, белетристи, композитори, художници и пр. Но тези предавания се слушаха не само от младата българска аудитория, а от всички.

Самият Петър Ненов излъчваше силно обаяние. Той бе едър и красив човек. Имаше волна душа. Бе непосредствен в обноските си и в отношенията си с хората. Мразеше всичко фалшиво и изкуствено. Беше прям.

Последното ми виждане с него беше във Видин при една среща с тамошните културни дейци, където бе дошъл със съпругата си - поетесата Павлина Павлова.

Разбира се, аз го помня и от по-ранни години…

През 1956 година (тогава бях офицер и редактор в литературния отдел на вестник “Народна армия”) по време на “Унгарската контра революция”, както пишеха вестниците, срещу мене в Министерството на отбраната бе получен донос.

В доноса двама набедени “литературни творци” ме обвиняваха, че съм написал контрареволюционна творба, като визираха стихотворението ми “Ах, не слагайте нивга на младото конче юзда”. Работата доста се затегна - бях разпитван и т.н., и т.н. Дори се разболях от притеснение, та трябваше да се лекувам по санаториуми.

За чест на писателската общност, получих подкрепата на много писатели. Решаваща роля затова изигра следното: научили за случая, Петър Ненов и Чавдар Добрев от Младежката редакция на Радиото, ме потърсиха и ми поискаха стихотворението, за което стана дума. Дадох им го. И те го излъчиха!

Заедно с други мои стихотворения го слушах по Радиото точно в 13 часа на именния ми ден (Рождество Христово - стар стил) във Военния санаториум в Нареченски бани. Не след дълго и Веселин Ханчев го публикува в списание “Млад кооператор”. Така обвиненията срещу мен в “контрареволюционна дейност” отпаднаха.

И от цялата напрегната и кошмарна история, всъщност, остана само чистият полет на кончето, което с копита изтръгва искри по пътя си, дори от бездушните камъни. И, което никога няма да забравя, този благороден хуманен жест на такива редактори и творци като Петър Ненов, Чавдар Добрев, Веселин Ханчев и други.

Когато се върнах в София, стиснах силно ръката на Петър Ненов. Просто нямах думи, с които да се отблагодаря. Той разбра това и със сияеща усмивка сложи мъжката си ръка върху рамото ми.

Тази ръка, която през 1956-57 година ми беше протегната от него.

март 2004 г.