СЪЩЕСТВУВАНИЕ
Те се родиха слепички и мокри,
но майка им възторжено ги ближеше…
Престана да преплита върху покрива,
предеше в коша кротка и загрижена.
Те отначало бяха слаби, грозни…
Писукаха и тромаво бозаеха.
Със лапичките меки, нежно-розови
по майка си пълзяха всички заедно.
Из ларвите излитаха в зигзаги
мъхнати или пъстри пеперуди,
а котенцата гледаха учудени
и с лапите несигурно посягаха.
И слънцето се местеше по двора,
жълтееше лехата с магданоза.
Те скачаха отдавна по стобора.
А котката в уста мухи им носеше.
Децата ги задушваха в целувки,
насипваха им мляко във паничката.
И трите бяха белички и пухкави,
едното пък - със синкави очички.
Ала веднъж ги майката потърси,
но двете вече нямаше ги в коша.
Тя дълго души тук и там - и бързо
излезе вън, наежена и рошава.
Едното го изпратиха на село -
млекарят го отнесе под кожуха си.
В играта си децата и не чуха -
когато то мяукаше несмело.
А второто, със детските очички,
слугинята в престилката го скри.
Заплакаха децата и с едничкото
започнаха отново смях, игри.
И котката дори забрави вече,
че бяха й отнесли челядта.
С последното търкаляше се вечер,
за шийката го хапеше с уста.
Но някакъв пияница случайно
го в тъмното настъпи със ботуш.
Изписка пухкавата топчица отчаяно
и кървава се сви до входа чужд.
И котката го тук намери мъртво,
подуши го, побутна го със крак.
И може би по котешки го смъмра,
че е излязло вън, на чужди праг.
Така отминаха три мънички живота,
два дена котката души петното мокро,
два дена се навърташе край входа,
на третия се сгуши пак на покрива.
1940
