КОРЕНЪТ
В памет на Васил Попов
Не за успех и слава съм дошъл -
дойдох, защото трябва да живея.
Ако на някого изглеждам зъл,
това е само негова идея.
Не мога и не искам да шумя.
И мисълта ми - тромава и бавна -
подобно корен спечена земя
на битието смисъла вдълбава.
Едва когато всичко изрека,
а нека да ме чуе, който иска,
едва тогава ще подам ръка
да се сбогувам с врагове и близки.
Виж: времето косата завъртя -
коситбата ще бъде безпощадна
и може би и моите листа
сред всички окосени ще попаднат.
Измрели еднодневки, стебълца,
лисичета със хитрост вездесъща,
заблуди на посредствени сърца -
туй всичко само в почва се превръща.
Ще дойде ново племе някой ден
и щом земята спечена погледне,
ще види, че пробива стрък зелен…
Защото корените мрат последни.
1981
