О, ЛИБЕ, ЗНАЙ…
Ранни стихове
О, ЛИБЕ, ЗНАЙ…
О, либе, знай: кога денят угасва
и прашните си дрипи заприбира -
аз искам да седя, но не пред тебе,
аз искам да седя пред чаша бира…
И полунощ кога навред се спусне,
кога от скръб се свий сърце ми буйно,
аз искам да стои пред мен тогава
препълнено килце със вино руйно…
И щом денят наново се провлачи,
ела, тъгата си да разпилея,
ела тогаз при мен, о, либе златно,
до вечерта със теб да изтрезнея…
АНДРОГИНА
Ти си, ти си, ти си много нещо,
носиш радост в тоя свят,
ту се мернеш, ту се пак изгубиш,
ти си всичко, ти си вред…
Ти си месеста печурка,
бяло цъфнало лале,
ти си хитра костенурка,
ти си пъргаво мишле…
Ти си цъфнала смокиня,
ти си нисък горски пън,
ти си, ти си зряла диня,
ти магарешки си трън…
Ти си лебед с бяла шия,
ти си, ти си праз брадат,
ти си сладичка гулия,
ти си мек презрял домат…
Ти си котка с бяла гушка,
ти си нар от топли юг,
ти си арнаутска чушка,
ти си зрял градински лук…
Ти си, ти си сочна зелка,
ти си морков зачервен,
ти си тънкоснага белка,
ти картоф си оварен…
Ти си тиква недозряла,
ти си, ти си лют рапон,
ти си хубава газела,
ти си спукан жълт пипон…
Андрогина, ти си много нещо,
ти си всичко, ти си вред,
ти си флората и фауната
в целия греховен свят…
——————————
сп. „Българан”, бр. 2, г. 2, 1917 г.
Стиховете са подписани с псевдонима Жоро.
