Надя Кехлибарева

на леля Кунка

С братовчедка една
се прощавахме. Тя лежеше
сред цветя и бръшлян.
Беше майка й там, безутешно
на бастуна опряла длан.

Беше майка й там, лице като рана
наклонила до черния трап.
Помня как за сърцето ме хвана
избелелия поглед -
от мъка сляп.

Не долавя мъртвеца жалост и милост.
Не за мъртвия
трябва да бъде нашия плач,
а за оня злощастен, най-безсилен
при раздялата
изпращач…

1987