Денчо Владимиров

Луканов и компания са били основните инициатори за създаване на СДС

В навечерието на поредната печална годишнина от вътрешнопартийния десетоноемврийски преврат от печат излезе книга, която е емблематична за настъпилото отрязвяване и сред излъганата българска интелигенция за това, което се случи в България през последния четвърт век.

Това са спомените на първия кореспондент на Би Би Си в България след 1989 година Христо Казашки. Журналистът се озовава в тази неочаквана и за него позиция след като години наред е бил преди това в професията като главен редактор на градския вестник в Батак, като журналист в радиото на голям комбинат в Пловдивско, като деен сътрудник на централни и регионални средства за масова информация.

Като някои журналисти след 10 ноември 1989 година и той е запленен от илюзията за промени и й се посвещава да й служи. Предава новините за британската медия от домашия си телефон в Пловдив, докато идва време, когато тя преустановява предаванията си на български език, а после и поддържането и на сайта си на български език.

Може би в Би Би Си тогава са били преценили, че демокрацията вече е победила в България, та затова повече не е било необходимо да й се дава пропагандно рамо от Лондон. Нещо, което ние, българите “отвътре” си знаем колко е невярно като факт и затова неслучайно в книгата поместените отзвуци на нашенци по повод спирането на предаванията на български език на Би Би Си и изчезването му и от интернет, са даже и доста критични към стратезите на медията, взела това решение.

Всъщност в книгата Христо Казашки е отделил сравнително малко място на сътрудничеството си на Би Би Си и е логично да очакваме да издаде нова книга - именно за този период от своята журналистическа кариера и с по-голямо открехване на завесата за работата на тази световна медия.

Разнопосочно богатият журналистически опит в професията още преди десетоноемврийския преврат дава шанс на Христо Казашки до плува впоследствие в мътните вълни на прехода, изкарвайки насъщния си хляб трудно, но и талантливо с публикации в печата и най-вече посвещавайки се на новата си муза - телевизията.

Избира жребия да сътрудничи на телевизии в столицата /в Пловдив това се оказва невъзможно!/ Мнозина зрители в България навярно още помнят колегата Христо Казашки като вещ и талантлив водещ на авторското му телевизионно предаване “Бизнесчасовник”.

И сега, след като вече е доплувал в мътния порой на прехода до мижава пенсия като мнозинството от българските журналисти, той е намерил доблестта да хвърли критичен поглед назад във времето и да ни приобщи като читатели към своите потресения от равносметката си като българин.

И ето какво изповядва в предговора на книгата си “Би Би Си, България, Преходът” авторът, бивш сътрудник на поощрявалото от ефира българите в порива им към демократични промени британско радио:

“…Много, много по-късно в мен светна ” червената лампичка”, че настъпилите промени в страната, са добре организиран вътрешен преврат - разработен от ДС и не без знаковата подкрепа на КГБ и “перестройчика ” Горбачов.

Изпълнителите на българска почва бяха високопоставените комунистически лидери в българската държава - Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Атанасов, генерал Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров. Луканов и компания са били основните инициатори за създаването на тогавашното СДС.

На 10 ноември ние имаме промяна във висшето ръководство на БКП, но не и в държавата. Координаторът на цялата вътрешнопартийна смяна в София в онзи период е бил посланикът на Съветския съюз в София генералът от КГБ Виктор Шарапов.

В последните години, буквално след 2010-та, започнах да си давам сметка, че преходът към пазарна икономика е опорочен още със своето зачеване. Само един щрих: Дейността на т.н. “ликвидационни съвети” почти навсякъде доведе до практическо унищожаване структурата на капитала на земеделските стопанства. Сривът на благосъстоянието на огромното мнозинство на гражданите, поради провалилата се приватизация на държавното имущество и оформянето на една малка прослойка от 4-5 процента от населението, която по незаконен или полузаконен път натрупа колосални доходи. На практика стандартът на живот у нас драстично се срина.

Това ме подтикна, уважаеми читателю, да напиша тази книга, защото за последните 26 години България от 25 място в света през 1988-ма, сега заема тъжното конфузно 77-78 място.”

Авторът е направил с кратки скици портрети на изредилите се правителства на Прехода и присъдата му е:

“РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ПРЕХОДА - ЗАГУБЕНИ ГОДИНИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО.”

Впечатлява неговото прозрение:

“България имаше собственост за 110 милиарда и никой не разбра, как и къде се разпиля, как изтече в джобовете на новоизлюпените принцове и барони валутният ресурс на страната ни. По съдебен път нищо не може да стане, защото тези, които държат парите, държат и закона и съда като класово-партиен инструмент. Най-омразната песен на богатите не е “Интернационалът”, а “Бандера роса”. Първи я запяха италианските гарибалдейци, след това и по барикадите на Европа. Там има текст , който те ненавиждат “Искаме ви земята, искаме ви фабриките!” Няма друг текст, който да я удря в най-скъпото й място - собствеността. По данни на ЦРУ малко над 1 процент от населението, държи богатствата на света.”

Продължаващото и до днес безхаберие на българските управници, изредили се през Прехода, става съвсем ясно и от следните разсъждения на автора в края на книгата:

“Добре трябва да се разбере, че 47 процента от младите българи с висше образование, 55 процента от квалифицираните кадри и 37 процента от българите в репродуктивна възраст са напуснали страната. Останаха хората с остатъчна интелектуална, социална и биологична активност.”

За това последно изречение може и да поспорим с автора, ние, останалите в страната с “остатъчна интелектуална и биологична активност”, макар и с висши образования и квалификации, но не напуснали като плъхове потъващия кораб, а опитващи се да го спасят, просто възпитани така, че да не могат сменят като чорапи отечествата си.

Но не може и да не останем безучастни към тревогата на автора, споделена на финала:

“При посттоталитарния социализъм бяхме близо 9 милиона и страната ни имаше 233 хиляди души с доказана инвалидност. Днес при население 7 милиона инвалидите са 950 хиляди. Ние не трябва да се оплакваме и да си скубем косите, а да намерим решение на въпроса какво да правим.

Защото в бюлетините на ЦРУ се говори за демографска катастрофа на България. Страната ни имаше имоти зад граница за над 2 милиарда лева. В Берлин имахме цял дипломатически квартал. Сега тези имотни активи вече ги няма. България е разпродадена. Американското Централно разузнавателно управление твърди, че по последни данни външният дълг на страната ни е 50 милиарда долара!

Впрочем ЦРУ първо би тревога, че България е в демографска катастрофа. Българските управляващи говорят за хибридна война, за да прикрият провала на реформите, говорят за външна опасност, която да измести въпроса за вътрешната ни катастрофа.

Това е стар прийом - войната като средство да оправдаеш провала си ..”

Христо Казашки, “Би Би Си, България, Преходът”, ИПК “Екобелан”, 2016 г.