Христо Черняев

Георги Гривнев е роден на 22 април 1942 г. Автор е на редица книги - проза и поезия. Роден в гр. Ксанти, Беломорска Тракия, и после израснал в прегръдката на Средните Родопи, той носи в душата си тихото непомръкващо очарование на юга, с което са пропити творбите му.

Който се е докосвал до тях, не може да не се е развълнувал от поетичната виталност на неговата дарба.

Помня добре книгите му „Дизия чанове”, „Да преплуваш сълзата си”, „До утре”, „Легендата на кларнета”, „Два гряха”, „В сянката на Юзеница” и „Зрението на душата”, от която са ме завладели с трогателната си човечност такива творби като „Вълчанският бук”, „Деветте чучура”, „Към небето”, „Обади се, Дамяне!”, както и разказът за старовремския художник Петко Клисуров.

Книгите на Гривнев съдържат документални разкази, легенди, отломки. В тях той ни подкупва с всеотдайното си вглеждане в бездънното сърце на родопчанина. Творбите му са наситени с малки радости и големи тъги, със заредено спокойствие и драматизъм. В тях се оглежда животът на родолюбци, на майстори на чешми, звънци и килими, на овчари и пастири.

Тези творби преливат от волност, от човещина и от земна топлина. И най-вече в тях кристализира българското начало на обитателите на Родопа планина.

Дарбата на Георги Гривнев бих нарекъл природна, защото тя не е придобита в специални институти и в това е нейната ценност. Този автор има сетива на народопсихолог. Неговият творчески свят е многобагрен и одухотворен.

В този свят се мяркат и легендарни силуети (на Дельо хайдутин, на Петко войвода). Той е напоен със спомени за Бяло море. А дъхът на Родопите се усеща във всяка творба. Там звучат гайди, кавали и върбови свирки, песни и чанове. Греят слънчеви къщи и халища, белеят стада по поляните.

Там има пъстри сборове и пазари, има хурки и вретена, нощви и менци, топли погачи и бъкели за вода. Там срещаме и творци от Родопите - писателя Георги Пашев, художника Георги Ковачев, артиста Георги Палагачев.

Сякаш като обяснение за привързаността си към своя край в една от творбите си Георги Гривнев казва: „Питал ли се е родопчанинът защо гайдата най приляга на планината? Дали защото тя е малкото подобие на облите хълмове? Дали заради ручилото, което бучи като реката под Дяволското гърло? Или заради пискуня, който може така да плаче, че да връща мъртвия от гроба, а живия - от гурбет?”

И е прав Георги Гривнев, като пише: „Легендата има щастливата съдба да се ражда от истината, но отива по-далеч от нея и е по-красива. Така както летящата птица е по-красива от кацналата”.