БУДИТЕЛСКО
Уникален народ сме.
С най-древната световна цивилизация под нозете ни - тракийската.
С най-старата държава, нито веднъж, за разлика от другите, не сменила името си.
Със смелостта да отстояваме правото си да четем на своя си език, написан на своята си азбука - Цар-Симеоновата кирилица.
С духовен водач, огромен талант и бранител на Родината в една личност - на единствения истински „народен пастир” Патриарх Евтимий.
Знаем си го от историята.
Уникален народ сме.
С упоритостта, с която създаваме държава след държава между Волга и Кама и Адриатика.
С ината, с който отстояваме правото си да живеем между Дунав и Хем - в сърцето на една могъща империя.
Знаем си го от историята.
Уникален народ сме.
С везаните носии. С неравноделното хоро. С традициите. С космическите гласове.
Уникални сме си, спор няма. Има обаче в нас едно уникално, което смущава дълбоко. Ние сме единствените с посветен на будителите си ден в календара. БУДител от БУДя - ясно и разбрано за всеки, ходил на училище! Проста логика и признанието, че спим, периодично и дълбоко. Проста логика и признанието, че някой трябва да ни буди.
Още по-уникални сме и със синонимните представки към думата: ПРОбудя, РАЗбудя, СЪбудя. Колко много нюанси за нещо толкова просто и неизбежно като ставането от леглото!…
С някакъв свой си езиков усет нюансирам значението на думите. ПРОбуждането свързвам с борбата за църковна независимост през Възраждането; РАЗбуждането - с неистовия стремеж към образование; СЪбуждането - с въоръжената борба за освобождение.
Уникален народ сме. Знаехме си го…, докато си учехме историята. Докато бяхме будни.
А сега спим. Отново. Спим. Почти коматозно. Сънуваме ли поне края на съня?
Свикнали някой да ни буди, чакаме.
Но кой ще ни ПРОбуди? Поповете с „Ролекси”.
Кой ще ни РАЗбуди? Учителите недоучени.
И кой ли ще ни СЪбуди? Борците купени от Сорос и „Америка за България”.
Уникален народ сме. С история.
Да си я почетем, „неразумни и юроде”. Простичко, като Паисий. И просто да си нагласим будилника - всеки един своя.
И тогава, тъй като при нас буденето е бавен и постепенен процес, ще се намерят хора за всяко едно: и за ПРОбуждането, и за РАЗбуждането, и за окончателното Ботевско разтръскване - СЪбуждането.
И, будни, ще видим деня, красивия.
И, будни, ще си спомним, че сме уникални: с траките и азбуката, с българските държави и неравноделния ритъм, с космическите гласове.
И този път неравноделните ни български сърца няма да ни позволят пасивния зимен сън на недоволството.
Будни вече, празника все пак ще си го оставим. Като срамен поучителен спомен, но и като нов олтар на малцинството ни - винаги будните.
Да си нагласим будилника! Всеки своя.
1.11.2015
В. Търново
