Боян Николов Пенев, български литературовед и литературен историк, е роден на 27.04.1882 г. в град Шумен. Завършва гимназия в Русе (1902) и Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1907). През 1907-1908 г. е учител в София. Частен хоноруван доцент от 1909 г., редовен доцент от 1912 г. при Катедрата по български и славянски литератури, извънреден професор от 1917 г., редовен професор и титуляр на Катедрата по български и славянски литератури. Командирован в Мюнхен, Берлин, Краков, Варшава и Прага (1912-1914). Автор на четиритомния труд „История на новата българска литература” (1930-1936; ІІ изд. - 1976-1978). Cъпруг на поетесата Дора Габе. Оставя интересен „Дневник” (1973) и др. Дописен член на БАН от 1918 г. Умира на 25.06.1927 г. в София.

Публикации:

За Боян Пенев:

В ЧАСОВЕТЕ НА БОЯН ПЕНЕВ/ автор: Слава Щиплиева/ брой 89 ноември 2016

ВЪВЕДЕНИЕ В БОЯН ПЕНЕВ/ автор: Панко Анчев/ брой 144 януари 2022