Недьо Горинов

Никола Станев. “Д-р Иван Селимински, велик народен будител, патриот, учен българин и самоотворжен славянски гражданин”, 1935 г.

Известният историк Никола Станев е събрал ценни данни из живота на д-р Селимински, подредил ги е систематично и с ясен стил е изложил живота, убежденията и народополезната служба на видния славянски гражданин, за когото доскоро знаехме, че е повече дарител на народната просвета, отколкото неин активен деец.

Книгата на Станев подчертава идейната и нравствена стойност на „великия народен будител”, който през целия си живот е дирил път и харчил средства да просвети българския народ и да го освободи от фанариотско и политическо иго.

Благородната амбиция на д-р Селимински се удря у много препятствия, но той ги преодолява. Живял от 1793 г. до 1867 г, останал от дете сирак, той добива образованието си в гръцки училища в Сливен, Кидония и Атина. Гърците искали да елинизират името и съвестта му, но благодарение на своето трудолюбие и на будния си ум, той е запазил своята народност, своето име и своя род, които възкръсват в съзнанието му с всичката си сила.

Навсякъде, където е бил, в Палестина, Сирия, Арабия, Румъния и България, той е защитавал българските интереси. В 1821 г. той става доброволец в Заверата, за да подпомогне българите. С тая цел участва по-късно и в Кримската война.

В 1829 г. при руско-турската война се радва след освобождението на родния му град, но когато се оттеглили русите, той, за да избави съотечествениците си от кръвожадно турско иго, забягва с много сливенци в Румъния и там със съдействието на своя благодетел Антоний Йоану Камбуроглу, който е благодетел и на Берон, основава град Нов Сливен, в който се настаняват бежанците.

Относно уредбата на училищата в България, той е бил в постоянна връзка с Априлов и Палаузов.

Макар и да е завършил по медицина в Атина, той се предава на лекарска и обществена дейност в Румъния и препоръча, за да има единство в образованието ни, да изпращаме младежи да се учат в Русия, та като се възпитават в роден славянски дух, да се завърнат в отечеството си за достойни учители, свещеници, търговци и общественици.

За българската просвета д-р Селимински остави целия си имот. От него се образува при Министерството на Нар. Просвета фонд „Д-р Селимински”, който възлиза на 1 500 000 лева, от този фонд се отпускат всяка година 340 000 за издръжка на студенти.

В тая част на книгата са изказани много умни съвременни мисли, които ни дават основание да поставим д-р Селимински в реда на нашите първи учени будители през епохата на народното възраждане.

в. „Литературен глас”, г. 7, бр. 266, 13.03.1935 г.