с Никола Гигов разговаря Людмил Симеонов

Никола Гигов е автор на 60 книги, като 12 от тях са посветени на Орфей. Половин век от живота си бежанецът от Западните покрайнини търси истината за легендарния певец. Според много наши и чужди професори Гигов е най-големият изследовател орфеист. За изследванията си е обиколил Родопите, 43 страни, бил е и аргонавт в Колхида.

Той е роден през 1936 г. в село Вълчи дол. Свързва живота си с Елена Хайтова - дъщерята на Николай Хайтов. Носител е на повече от 100 национални и 30 международни награди, между които първа награда в традиционния поетичен конкурс „Свищовски лозници”. Това бе и поводът да разговаряме с него.

„След като обиколих толкова много страни и срещнах толкова много хора, осъзнах, че България е малка в географски смисъл, но духовно нейното небе е стократно по-голямо - каза Гигов. - Ние имаме най-големия принос в световната цивилизация чрез Орфеевата цивилизация, която аз реставрирам в книгите си. Живея в Смолян, но там е само мястото, където се завръщам след поредното си пътуване.

Аз имам вътрешна нагласа, особено чувство към Свищов, защото обичам Алеко, в Смолян живея на улица „Алеко Константинов”. Прекосих цяла България, за да дойда в Свищов. Десет години съм живял в този град, завършил съм гимназия тук и чувството ми е на прегърнати гласове между родопските песни и химна на България, създаден от свищовеца Цветан Радославов. Аз по-малко мислех за наградата си, която получих тук, отколкото за тази любов между Дунава и Родопите.

Питате ме има ли шанс поезията днес? Аз мисля, че девизът на Орфей, който е девиз и на националния музикален фолклорен съюз „Орфеево изворче”, на който съм почетен председател, е „Да надвием ада с музика”, а днешният ад на България само с музика и поезия може да бъде надвит.

Защото хармонията и порядъкът в обществото и в живота започват оттам, откъдето е и хармонията в изкуството. Никой не може да погребе поезията и музиката, защото това е ангелският език на човечеството, а ангела няма как в ада да унищожиш. Душата на човека е безсмъртна, защото тя може да живее и на слънцето при хилядите градуси температура, тя може да живее и на дъното на океана въпреки дълбочината.

Тя не може да се надроби на части, не се дели, т.е. идва момент, когато българската душа е неделима, там са поезията и музиката и това е спасителната зорница на България. Поезията и музиката са повече бъдеще, отколкото минало.

Мисля, че основата на поезията е страданието. Даже в една родопска песен има такива редове: „Дето са солзи капали, тамо ще песен да никне”. Този гениален български народ по какъв само начин е схванал и изразил това!

Може да си под турско робство - нямаш свобода, нямаш независимост, нямаш държава, нямаш университети, нямаш училище, нямаш нищо - но имаш един звънък български език, имаш българска душевност, традиции, обреди.

Една Франция с нейната голяма култура е създала 8 хиляди народни песни, една могъща Германия - 50 хиляди, а една малка и поробена България е сътворила 300 хиляди народни песни! Който народ е създал такива песни, е един от най-поетичните народи в света!

И не е никак случайно, че академик Державин нарече България „Държава на духа”. Това сме ние - неунищожимото си е в нас. Много сме ограбени, много сме ощетени, преминали сме през всички кръгове на ада, но това е Чистилището, където сълзата се превръща в песен, където мидата превръща песъчинката в бисер.

Гениални страдания, ако мога така да кажа, сме изтърпели, за да създадем гениално творчество, защото страданието върви редом с любовта. Затова и Цветан Радославов нямаше да напише „Мила родино”, ако не обичаше България и не беше тръгнал от Виена да се сражава за нея.

И Орфей нямаше да бъде Орфей, ако не беше решил да слезе в ада, за да изведе любимата си Евридика към слънчевата светлина.

Бетовен, създателят на “Ода на радостта”, химна на Европа, сам изрича: „Когато композирах, аз мислех за ужасите, които Орфей е преживял в ада”.

В този смисъл, както ми писа един холандски професор, „след като прочетох вашите книги за Орфей, аз смятам, че българската земя е утробата на европейската култура”. „В бъдеще, казва още той, България ще стане духовен санаториум на Европа”.

Това е нашата голяма надежда - че ще бъдем възмездени духовно за всички материални щети”.