Камък в блатото

Денчо Владимиров

Слушах по радиото за готвеща се нова мярка по бетониране во веки веков на новата управленска номенклатура в страната. Така бивши добре платени чиновници из държавни служби, избрани за кметовe или председатели на общински съвети и прочие, надигат глас законодателно да им се уреди правото след изтичане на изборния им мандат да се завърнат отново на старите си добре платени места, които просто да им се… пазят. Защото, както казват самите те, един експерт се отглежда с години и не трябва опитът му да се губи за отечеството.

И се сещам за други професионални поприща, където метлата на чистките през изминалия четвърт век и повече е измела хиляди хора с натрупан експертен опит, без обаче някой законодателно да е гарантирал защитата им.

Е, изпитал съм го и аз на собствен гръб. След като бях отказал на новия демократичен управител на всекидневника “Глас” през есента на 1992 година да му се подпиша под разнасяната из редакцията подписка в подкрепа и на първото некадърно правителство на СДС, което след това си и падна, на 31 май 1993 година двамата ръководители на посинелия ни мимикрирал всекидневник ме извикаха в една стая и ми съобщиха, че няма да ми подновят срочния договор за работа, тъй като… една година ме чакали напразно да се “преустроя” в редиците на СДС, но аз не съм се преустройвал.

По-късно единият от ръководителите, които ме прогониха от посинялата редакция, бе осветлен като доносник на ДС с потекло от град в Северна България, а другият вече е покойник и явно няма да се осветлява при това положение, но е логично да се предположи, че и той, предишен дългогодишен храненик на социалистическата култура, е изпълнявал задача на Кръстниците на Прехода по убиването на достолетния пловдивски “тоталитарен” всекидневник и подмяната му с нови медийни демократични недоносчета.

Да, тогава никой не се сети за мен и за десетките изхвърляни поради непреустройване журналисти от редакциите в България, та да ги защити и им се съхрани натрупания експертен опит за отечеството.

Колегата Константин Дуфев бе уволнен с факс от шефа на БНТ Агов, впоследствие съдебно възстановен на работа, но гордият балканджия отказа да се завърне като шеф на пловдивската телевизия и се отдаде на писане на великолепни книги. Но мисля, че така и си отиде от живота огорчен от издевателството над него и таланта му на журналист и писател, чийто експертен опит на държавен служител би могъл да бъде къде от по-голяма полза за отечеството в сравнение с легион наши държавни и еврочиновници.

Затова не мога безразлично да отмина и едно ново явление все от този спектър на гавра със заслужили професионaлисти и искам да отворя дума за това.

От няколко години се размахва и най-новата метла на прочистване на кадри и на отрязване от достъп до работа за “не наши хора” и в една такава тиха професия, каквато е… библиотекарската. Оказва се, че множество хора, в това число и майки с деца, с натрупан богат експертен опит са вече напуснали или ще бъдат принудени да напуснат библиотеките по силата на новоприет закон.

Така от няколко години и в Пловдивската регионална библиотека работещи библиотекарки са принудени да изживяват второ студентство - да учат, да се готвят на изпити, да ходят на лекции - главно в столицата с всички произтичащи от това последствия за семейния им бюджет. И правят това не от някакви нови протуберанси на стремление към науката, а за да получат в добавка нова диплома за висше образование - този път за висше образование по специалност “Библиотекознание и библиография”.

И да я прибавят задължително към университетските си дипломи по филологически, исторически и други науки. Иначе - без тази нова диплома в чекмеджето им, те ще трябва да се простят с библиотеката, в която са работили дълги години, а на някои им преминал и половината живот. И това се отнася не само за регионалната библиотека в Пловдив.

За да кандидатстват за работа в библиотека днес висшистките и висшистите трябва да притежават задължително диплома за завършено висше образование по библиотекознание и библиография. Без този документ няма да бъдат даже и допуснати до състезанието за място. Пък ако ще да са и нобелови лауреати.

А кандидатстващите за работа в библиотека трябва да притежават освен въпросния документ според новите изисквания още и “организационни умения, нагласи за работа в екип, адаптивност, комуникативност, владеене на чужди езици, компютърна грамотност, стаж по специалността …”, все качества, които не се сещам да притежава в пълен комплект и президентът, и премиерът, и министрите му, и депутатите ни, и звездната мъглявина от държавни и общински чиновници из България.

По силата на кой закон, ще попитате, се изисква всичко това от българския библиотечен жрец? Ами по този, по който голяма част от българската интелигенция, и библиотечната, попадна под реформаторската секирата на “рИформите”. Законът излиза през 2009 година в мътилката от реформи във висшето образование, закон явно гласуван без много оглеждания от законодателите.

И сега по силата на този закон в обществените библиотеки могат да работят само хора с библиотечна висша специалност! Даден е бил великодушно гратисен период от седем години за заварените работещи на библиотекарски места висшисти да се сдобият ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и с дипломи за висше образование по библиотекознание и библиография. Иначе - вън от демократичните библиотеки!

Гратисният срок, както се сещате, е изтекъл вече от месеци. Законът от 2009-та година бе силна животоспасяваща инжекция на нароилите ни се и едва кретащи финансово университети - даде им широк импулс да въведат изучаване и на библиотечни специалности, което означава осигурен прием на нови студенти и потичащи като пълноводна река скъпи университетски такси за следването.

Постепенно обаче в армагедонската битка от конкуренцията при българските вузове, вече изкристализира крайна победа - обучаването на библиотекарите висшисти в ново за тях висше образование в България, ще става в столицата, в Софийския университет.

И ето ви почти епична картина - пристигат от различни краища на страната с влакове и автобуси библиотекарки с дългогодишен стаж в любимата ни републиканска столица, отделят от скромния си семеен бюджет, от залъка на децата си, пари за хотели, квартири, храна и пътувания, такси и прочие университетски плащания, явяват се на лекции, изпити и накрая само дето няма да са задължени срещу дебела университетска такса да си правят и нов абсолвентски бал и тоалети.

Така, в много от случаите по едно и също време заедно с децата и внуците, в България студентстват и ще студентстват майки и бащи, че и баби, за да спасят в кошмара от безработица работното си място в някоя тиха библиотека, в която са работили десетилетия.

А тия, ще попитате, тия, които не предприемат този нов героичен поход към върховете на висшето ни образование, те какво ще правят завалииите? Ами че те са много, стотици, а може би и хиляди. Явно заварените на библиотечни работни места от новия революционен закон са легион, по простата причина, че в градове като Пловдив, например, една част от университетските възпитаници филолози, историци и други, след завършване на висше образование, десетилетия наред са се насочвали и се насочват за работа в библиотеките в града и областта, сред книгите, нещо, в което си има желязна логика.

Но ето, че закон - гръм удари и за тях.

И драмата им е факт - или студентствай отново в напреднала възраст, или вън. А това не значи ли и че така се е задвижила в действие и една подла брутална форма на… чистка на старите библиотечни кадри в България? Кадри, които години наред са вдъхновявали поколенията с творчеството на вече изхвърляни частично или напълно неотговарящи на новите евроатлантически тенденции автори като Смирненски, Вапцаров, че и Ботев?

А къде ще си намерят при това положение работа изхвърлените библиотекарки на четиридесет, петдесет години, че и на възраст пред пенсия, след като са работили с любов само едно - като библиотекари? Давали ли си сметка за това законодателите сътворили този закон за обществените библиотеки? Не се ли се сетили поне, че българската библиотекарка и библиотекар не са столове, които може да се местят от едно поприще в друго?

Да е ставало нещо подобно в годините на “тоталитаризма” - не е ставало, но ето че стана в годините на пишман демокрация в България. Стана абсурдно в страна, в която в читалищните библиотеки са израствали от векове хиляди будни синове и дъщери на народа ни и всеки от нас помни заедно с първите си учителки и своите първи библиотекарки от детството…

И ето сега такова невиждано масово премеждие за десетки хиляди интелигентни дъщери и синове на България! Премеждие, граничещо с гавра от алтернативата - или студентствай отново и пълни джобовете на университети, хазаи, хотели, железници, автобусни фирми, заведения или… аут от любимата си работа като библиотекар.

В такива случаи политиците, разбира се, ще кажат: “На трудовата борса, драги изхвърлени от работа библиотекарки и библиотекари, ви очакват сърдечни усмихнати служители, там те тутакси ще ви подадат ръка за бърза… преквалификация! Пък и, драги изхвърлени сънародници и сънароднички, в България поне вузове вече има бол, гонят на бройка звездите, те предлагат какви ли не атрактивни специалности! Има и в чужбина! Плащай и учи!”

И на фона на това поредно българско издевателство над съдбите на хиляди хора, учили с години за висше образование, отдали и младост и сили на професията на библиотекаря, ето че в същото това време стават абсурдни процеси, от които на човек му настръхват и космите на плешива глава!

В столичен вестник, “Животът днес”, явно авторитетен вестник, щом се списва под ръководството на академици от нова алтернативна академия на науките и изкуствата, на най-видно място горе на страницата скоро бе публикувана почти сензационна статия под заглавие “И БЕЗ ДА СИ УЧИЛ, ВЗЕМАШ ДОКУМЕНТ ЗА ЗНАНИЕ”.

И следват подробности как става това - ето цитат от статията:

“Иван работи като хлебар. Напуснал е училище още в шести клас и помага на баща си, който също е хлебар. Може да чете и пише, нищо повече. Но не му е и трябвало. До момента, в който открива, че може да работи за повече пари на друго място. Но вече му трябва документ, че е хлебар.

Той има два пътя: да се върне в училище или да се откаже от по-добра работа и по-добър живот. Така беше досега.

От 1 август Иван има шанс да получи веднага удостоверение, че притежава необходимите знания, макар и придобити пред пещта и години след училищна възраст, и може да бъде признат за хлебар и по документ.

Новият Закон за предучилищното и училищно образование разрешава на всички хора да валидират т.е. да получат удостоверение за придобитите знания по информален /хаотичен и без образователна система/ начин или чрез неформално обучение. В случая на Иван е достатъчно да отиде на изпит за хлебар, дори няма да му искат документ за завършено основно образование…”

И ето изкристализиралото радостно съобщение от новия закон за всички придобили знания по “хаотичен и без образователна система” начин: “Същата схема важи за всеки, който е работил в някаква професионална област, но не е учил за нея.”

И на фона на приетия закон за обществените библиотеки по силата на който достъпът до работа в тях става невъзможен без нова диплома за висше библиотечно висше образование в добавка към вече получени и пет дипломи, то от статията става ясно, че “…статистиката показва, че само 35 процента от заетите /със сигурност става дума за България, а не за Конго - Д.В/, упражняват професия, за която имат документ за квалификация. Квалификацията на 43 процента отговаря частично на изпълняваните трудови ангажименти, а в 22 процента от случаите заетостта въобще не съответства на образованието”.

И понеже новите, все демократични, управници не могат да накарат /за разлика от кротките библиотекарки/ почти половината от работещите хора в България да се принудят да заизкачват с парите си върховете на знанието в университетите, за да получат съответните дипломи, то българският законодателен гений измисля валидирането т.е. получаване на диплома за “получени хаотично и без образователна система знания”.

Ами сега, мисля си и аз, какво ми остава и на мен, след като всяка сутрин се бръсна да взема и аз да си валидирам по получените “хаотично знания и опит” една диплома за художник-бръснар, която в тези хаотични и явно без система времена може и да ми потрябва …