Марин Кадиев

откъс

ПРЕХОД ОТ ДРАМАТУРГИЯТА КЪМ БЕЛЕТРИСТИКАТА

Големите български белетристи, пък и световните такива, са започвали работа върху прозата още на младежка възраст. И до пенсия са регистрирали своите постижения. Пелин Пелинов е едно изключение от това правило. Той нагази в дебрите на прозата на преклонна възраст, когато силите са почти изчерпани. Той започна да пише белетристика чак в 1996 г. на 60-годишна възраст, след като разбрал, че с драматургията няма да остави дълбока следа.
Но, тука има едно много важно “но”, което показва, че той е имал белетристична настройка още на млади години. През 1965 г., когато току-що е завършил ВИТИЗ и чака да бъде назначен за драматург в столицата, той прочел за втори път “Война и мир” на Толстой. И не само оценил величието на този роман, а решил, че и в българската история има подобен драматичен момент, като Отечествената война от 1812 г. в Русия. И започнал да проучва трите войни от 1912 до 1918 и двете национални катастрофи, като си водел бележки и събирал документален материал.
Тази проучвателна дейност продължила цели 30 години. И след като приключил със служебните си задължения през 1996 г. решил да осъществи стария си замисъл. Но веднага осъзнал, че няма почти никакъв белетристичен опит. И още - не знаел дали притежава разказваческа дарба, за да реализира такъв огромен замисъл… Затова решил да опита с един по-къс и лесен сюжет. Написал романа “ПРЕЗ ПЕПЕЛИЩАТА” за пътуването на американската анкетна комисия на консула Юджив Скайлър и журналиста Макгахан през опожарена България след Априлското въстание през 1876 г.
Романът излязъл сполучлив и му вдъхнал нужната увереност, след което той започнал своето “маратонско бягане” през най-драматичните години от българската история - борбите на българския народ за Национално обединение. И озаглавил своите пет романа под общото заглавие “ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ”, защото от 1908 до 1913 г. България е във възход, а след това - от 1913 до 1918 год. е в катастрофално падение.
Първият роман на пенталогията се казва “НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ” и описва успешното обявяване на Независимостта на България през 1908 г. и всички перипетии по неговото признаване от света.
Този обемист роман от 773 страници излиза от печат в Академичното издателство “Проф. М. Дринов” на БАН през 2000 година. Авторът му е толкова изтощен, че влиза в болница, със съмнение за инфаркт. След излизането от болницата, той решава, че трябва да напусне столицата и да се пренесе в родното си село край Плевен, за да работи на спокойствие. И по-важното - да има ежедневни движения пеш, за да преодолее съмнения за инфаркт…

НАПИСВАНЕТО НА ПЕНТАЛОГИЯТА “ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ” Е ЕДИН ЛИТЕРАТУРЕН ПОДВИГ

Пенталогията обхваща около 3800 страници и е написана за 15 години.
Дори и великият Толстой не е успявал за толкова кратко време да напише своите големци романи - “Война и мир”, “Анна Каренина” и “Възкресение”. Достоевски - също. Само може би Александър Дюма - баща е бил по-бърз, но се знае, че той е работил с “литературни чираци”, които са описвали зададените от него сюжети, а той само ги е редактирал, като ги е съкращавал или допълвал.
Пелин Пелинов е работил сам, без секретарка и други помощници. Сам е събирал и проучвал документалния материал, сам е чукал на пишещата си машинка, сам е редактирал написаното и сам е носел ръкописите в издателството. Всичко това е свързано с неимоверни усилия, много време и средства. Освен това не всичко, събрано преди като документален материал, е влязло в работа. Налагали са се допълнителни проучвания, което означава ходене до София, до библиотеката на Института по история. Най-после той е пишел на пишеща машина, а не на компютър, което е по-бавно и трудоемко. Дори романа “Независима България” е написан първоначално на ръка, с мастило, а после е преписан на машина.
След завършването на пенталогията, Пелинов ми призна веднъж: “Отиването на село е един подвиг от моя страна. Ако бях останал в София сигурно още щях да пъшкам над “Възход и падение”. Но още по-голям подвиг е, че успях да завърша това дълго “маратонско бягане”. И сега ми е леко, макар че сърцето ми се умори и започна да прескача.”

НАЦИОНАЛНО-ИСТОРИЧЕСКА ЗНАЧИМОСТ НА ОСНОВНАТА ТЕМА НА ПЕНТАЛОГИЯТА

Смятам, че след темата за Освобождението, залегнала в безсмъртните романи “Под игото” и “Записки по българските въстания”, темата за Националното обединение на българското племе е най-значима в българската литература. В името на това Национално обединение България води три войни и претърпява две национални катастрофи. И въпреки това националният идеал не е постигнат. С Ньойския договор от 1919 год. България е жестоко окастрена. Отнети са й Западните покрайнини, Егейска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа. По-голямо наказание за европейска държава не е имало в световната история. И тази печална действителност, по знайни и незнайни причини е останала извън българската литература. Големите български писатели, съвременници и свидетели на събитията, не са ги описали. Няма нито едно значимо произведение за това национално падение.
Сто години след тези драматични събития Пелин Пелинов се осмели да подхване тази тема и да я опише по достоен начин. “Възход и падение” е едно литературно явление, което ще остане завинаги в съкровищницата на българската литература.
Сега не се пише нищо, или почти нищо, за това литературно явление, защото както казах - няма истински литературен живот в страната. И защо¬то има криза в патриотизма на нацията. Но ще дойде време, когато България ще си стъпи на краката и ще заяви своите национални претенции. Тогава романите на Пелин Пелинов ще бъдат преиздавани, драматизирани и филмирани, защото в тях присъства националния дух на българите, за който Вазов казва в “Мойте песни”, че “не мре”.

УТВЪРЖДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТАЛНО-ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ЖАНР В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Този литературен жанр не е измислен от Пелин Пелинов. Той съществува в българската литература още от Добри Войниково време. Пиесите “Райна княгиня”, “Покръщение в Преславския двор”, и “Възцаряването на Крума страшний”, които той написа в Браила и те се играха пред най-голямата българска задгранична колония, по същество са документално-художествени произведения. Гениалното произведение на Захари Стоянов - “Записки по българските въстания” - също. Повестта на Николай Христозов “По дирята на безследно изчезналите” също тъй е документално-художествена проза. Има и още няколко такива произведения, но те са почти нищо за възможностите на жанра. В световната литература има много произведения от този жанр.
При Пелин Пелинов документално-художественият жанр е основен. Както при трите телевизионни поредици, така и при романите. Затова смея да заявя, че той утвърди този жанр, който в бъдеще ще заема все по-голямо пространство в литературата.

КОГА СЕ РАЖДАТ ГОЛЕМИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В ЛИТЕРАТУРАТА?

Ще отговоря направо - няма правило. Големият френски поет и критик Никола Боало е казал на едно място, че големите произведения се различават от гъбите, защото не никнат само след дъжд. Те никнат и при голяма суша. Всичко зависи от таланта на автора и от темата, която се описва.
Пенталогията “Възход и падение” се появи в условията на икономическа и духовна криза, когато социализмът се срути и започна един разбойнически капитализъм, какъвто България не познава в своята история. Светлите идеали от миналото се оказаха лъжа и измама, а бъдещето - неясно и объркано. Висшата номенклатура и тайните служби заграбиха националното богатство и превърнаха обществото в бедно мнозинство и богато малцинство. Чалгата взе връх и стана основен тон на българското ежедневие, което е противопоказно за голямата литература. Въпреки това романите от “Възход и падение” се появиха, защото зависеха от таланта на автора и от голямата тема, която третират…

РЕГИСТРАЦИЯТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА ФОНДАЦИЯ “ПЕЛИН ПЕЛИНОВ”

През 2012 г., след като пенталогията “Възход и падение” излезе от печат в Академичното издателство “Проф. Марин Дринов”, Пелин Пелинов регистрира в съда и една Национална литературна фондация на свое име. По този повод той ми каза: “След като един съвременен писател не може да умре, за България, като Ботев на Вола, той трябва да направи нещо значимо за родната литература. Аз създадох Национална фондация, която ще подпомага и стимулира българския роман и ще поддържа във времето интереса към моето творчество.”
В изпълнение на тази задача, той е определил една награда от 5000 лв. за най-добрия българска роман и една награда от 2000 лв. за книга посветена на неговото творчество, които ще се раздават на всеки пет години на неговия рожден ден - 26 март.
През тази 2016 г., когато Пелинов навърши 80 години, бяха раздадени първите награди. На академик Антон Дончев за романа му “Под сянката на Александър Велики” и на Марин Кадиев за книгата му “Възход без падение”.
Връчването на наградите стана в Литературния салон на писателя в с. Върбица, от кмета на Плевен Георг Спартански.
Присъстваха 41 души /салонът побира 50 души/ от София и Плевен. След връчване на наградите имаше голям банкет в ресторант “Централ” в Плевен, където гостите поднесоха приветствия към юбиляра и наградените.

НОМИНАЦИЯ НА ПЕЛИН ПЕЛИНОВ ЗА НОБЕЛОВА НАГРАДА

Съюзът на българските независими писатели, който единствен е оторизиран от Нобеловия комитет да прави номинации на български писатели, номинира през 2012 година писателите: Антон Дончев, Анжел Вагенщайн и Пелин Пелинов за тази награда.
Резултатът е отрицателен и за тримата кандидати.
През тази, 2016 г., СНБП отново номинира Пелин Пелинов /вече сам/ за същата награда. Ще разберем резултата на 10 декември.
Не съм оптимист, но като изхождам от романите на четиримата последни лауреати, смятам, че Пелин Пелинов заслужава тази голяма световна награда.