Денчо Владимиров

Преди време излезе от печат авторската книга на видния български учен професор Димитър Брайков - “Из мемоарите на един ректор” , издадена от академичното издателство ” Талант” на пловдивското Висше училище по агробизнес и развитие на регионите и отпечатана в полиграфичния комплекс “Блаком” в Пловдив.

Имах честта да бъда редактор на книгата и по работата над нея да се върна в мисли и чувства, заедно с автора, в зората на онова историческо премеждие за народа ни в края на 80-те и началото на 90-те години, години преломни, а както се оказва в голяма степен, и пагубни заради последвалото варварско разграбване на народния капитал и рушене на съграденото от поколения.

Време, когато ветровете на промяната не пожалиха от брулене и тихите дотогава университетски обители…

Чест прави на автора и на издателството, че са имали мъжеството и гражданската далновидност да оставят този откровен мъжки документален разказ за потомците, за да знаят те повече за преломното време от един български учен, непосредствено участвал в отстояването на интересите на народа ни в правото му на суверенна национална наука и суверенно национално висше образование.

Като автор вече на седем книги от поредицата ми “Видни български учени”, включително и за професор Димитър Брайков, аз добих още по-голям респект към този академичен човек, към този бивш талантлив състезател на успоредка в юношеските му години, който и като университетски ръководител бе показал таланта си да запазва удивителен баланс и равновесие при изпълнението и на “упражнението” си и като ректор в екстремните земетръсни условия на “зората на демокрацията”.

За него в предговора на книгата ректорът на висшето училище-издател проф. Димитър Димитров е написал: “Професор Димитър Брайков е човекът, който прекара “кораба на ВСИ” през бурното мътно море на промените”.

Много точно казано.

Наистина колко много дължим ние, българите, на такива мъдри, далновидни и талантливи хора, които за късмет на народа ни се появяват и в най-злощастни преходни периоди от историята ни.