Дора Габе

Там сняг ще навали до колене
и като пух във светлото ще пада…
Най-хубавия празник ми отне
като играчка от дете съдбата.

А коледни камбани ще звънят
и в топла стая близките ми сбрани
на десет пъти ще ме споменат, -
един от тях ще пие във мълчание…

И ще избликне чудна родна реч
по целий край, от виното разляно
и тъй ще я обичам отдалеч,
че всяка мисъл ще е обич само.

Защото днес разбрах за сетен път,
че ме влече съдбата без да зная
и в чужда църква, в най-самотний кът
свещицата ми ще гори до края.

в. „Вестник на вестниците”, бр. 41, 8 януари 1929 г.