БЪЛГАРИЯ
Родино моя, моя кръв неукротима,
сложи коравата си длан
на тая гръд тревожна!
Кажи, нима е повторима,
нима без теб такава обич е възможна?
До днес не смеех да я изповядам,
защото
поривът припрян понякога ме лъже.
А исках тъй -
до сетния предел да я изстрадам,
та свято пряма
с твоята съдба голяма
в съюз непоклатим да ме обвърже.
Сега, когато с бащин глас ме мами
бленуваният край,
от моето сърце отрязан,
ти цяла се възправяш
пред сумрачния път на мисълта ми
и тя не може да прекрачи
дори една бразда
на добруджанските орачи,
дори един обикновен кофраж от чам…
Родино моя, моя кръв неукротима,
сложи коравата си длан
на тая гръд тревожна!
Кажи, нима е повторима,
нима без теб такава обич е възможна?
1965
