Боян Ангелов

МАРШ 1878

Благослови ги хъшовете, Боже,
защото всеки хъш високо там е,
където
обичта
ръкоположи
в небето му
едно Самарско знаме!

Благослови ги, Боже, канарите,
в които се пречупи ятаганът
и към които
спускат се орлите,
тъй както
се разплисква океанът!

Благослови и даскалите бледи,
захвърлили калема и буквара
и изковали
нашите победи,
сред планината,
назована Стара!

Благослови и руските солдати,
пристигнали
от северните степи -
целунали смъртта и свободата,
замръзнали
сред пропасти свирепи!

Благослови и царствената птица,
която
своето гнездо намира,
а аленият химн
„Шуми Марица…”
от нас и от вселената
извира!…

ПАВЕЛ БОБЕКОВ

Три дни
вали,
вали,
вали
над пряслопи и угар…
Небето зло като че ли
не знае нищо друго,
освен да лее мътен дъжд
и мълнии да мята.
Сега е време
всеки мъж,
целунал свободата,
да мре за нея…
Ала жал
душата ми разнищи.
Барутът
стана черна кал,
ще стане пепелище
градът, където се родих.
Крещящата тревога
от хората до мене
скрих,
от себе си -
не мога.
Прииждат ордите…
върви
обезумял аскерът.
Треви, омълнени треви
от грохота
треперят.
Кръвта, последната цена,
която робът плаща
за глътката виделина,
е ясна
и искряща.
Но щом
събрахме мъжество
да разсечем ярема -
или смърт,
или тържество!
За нас
път среден
нема!

ПАНАГЮРСКАТА „СВЕТА БОГОРОДИЦА”

Клисарят винаги носеше
под мишница хляб -
сутрин и обед,
вечер и сутрин…
Въобразих си, че с него храни
херувимите по стените
и светците иконостасни,
щом храна
за аскети
е хлябът.

Бронзовият екот на камбаната
препускаше в съня ми
и се целуваше с диханието на душата.
Клисарят галеше виртуозно метала
при раждане и погребение
и избухваше звънтежен дъжд,
къпеше златните камбанарии,
които озаряваха
Панагюрище.