Дамян Калфов

Много беше студено навън. Валеше и сняг. Но не като друг път бавно-бавно, на големи снежинки. Сега силният вятър го блъскаше по стени и прозорци. И какъв беше тоя сняг? Ситен, ситен, та се промъкваше вътре и през затворени врати и прозорци.
Славко беше опрял нослето си до стъклото на прозореца и гледаше навън. А майка му подреждаше изгладени дрехи на канапето.
- Дръпни се от стъклото! - подканваше го тя. - Ще те хване хрема!
- Няма, мамо! - отвръщаше й Славко, без да се обърне.
- Я се дръпни веднага! - скара му се най-сетне майка му и Славко изтича при нея.
След малко той я попита:
- Мамо… докога ще вали?
- Че де да знам, Славко? Ще вали, ще вали и ще спре…
- А като няма с кого да си играя? Да отида ли, мамо, у Кирчови?
- Сега? В такова време? - учуди се майка му, но след това се съгласи. - Добре. А като те извикам, веднага ще си дойдеш!
- Добре, мамо.
- Хубаво се облечи!
Славко веднага обу топлите си обувки, облече зимното си палтенце и като нахлузи най-сетне и ушанката - изхвърча навън.
Кирчови бяха съседи на Славкови. Славко бързо изтича и се мушна във входа на Кирчови.
След час ли, час и половина ли майка му излезе на балкона и извика:
- Славко-о-о! Славко!
На балкона на Кирчови се показа Кирчовата майка:
- Да си идва ли?
- Да, време е!
И Славко никак не се забави.
Щом отвори майка му вратата, той извика уплашен:
- Мамо, едно умряло врабче! - И й показа едно врабче, което държеше в шепата си.
- Ааа… Къде го намери? Влез да затворя.
- Долу, мамо, в снега, между Кирчовата врата и нашата.
- Трябва да е паднало от покрива - каза майка му и взе умрялото врабче. - Умряло е сигурно от глад, горкото.
- От глад ли, мамо, е умряло?
- В такова лошо време много птиченца умират от глад, като няма какво да си клъвнат. Е.. тук-там хората им хвърлят по някоя трохичка на балконите, но колко е то… Я! Че то още е топличко! - учуди се майката на Славко и почна да пипа врабчето по коремчето, по крилцата. - Миличкото… Ей сега, преди малко трябва да е паднало…
- Да, мамо! - извика Славко. - Нямаше го одеве, когато отивах!
И той отново взе врабчето от ръцете на майка си и почна да го милва, да го гали.
- А сега какво ще правим, майко?
- Ами… Какво… Щом е умряло, ще трябва да го хвърлим.
- Сега ли? Веднага?
- Веднага не, но по-сетне…
- Ще отида в кухнята да си го погледам.
- Добре, синко.
Дълго се бави Славко в кухнята и после пак отиде при майка си. Тя още го гладеше.
- Мамо - започна Славко. - Сложих врабчето в една кутийка, постлах му и малко памучец, да му е меко. После, мамо… хвърлих на балкона много, много трохи, за да се нахранят другите врабчета и да не умрат…
- Много добре си направил! - похвали го майка му.
Когато след малко отиде в кухнята да нареди масата за вечеря, тя не намери никакъв хляб в долапа, а добре знаеше, че от обяд бе останал повече от половина.
- Славко! - извика го тя. - Къде е хлябът за вечеря?
- Нали ти казах, мамо! Направих много трохи и ги изсипах на балкона, да не умрат и другите врабчета!
- Славко, Славко… - заклати глава майка му. - А с какво ще вечеряме ние?
- Нищо, мамо… - успокои я Славко. - Като се върне татко, ще отиде да купи друг. Хем топъл!

1966