СЕПТЕМВРИ
Наближава септември със куполи златни в лозята,
със копи от сено, устремени към облака бял.
Всяка следваща есен е очаквана непозната -
много радости носи и може би малко печал.
Тя припомня ни тежките стъпки на дядо в полето,
уморената кърпа на баба сред зрял слънчоглед,
почернялата свила на царевицата светла
и дъжда над нивята, превърнат в безкраен отвес.
Есента носи бели пера от ята отлетели,
а под тях червенеят прощално листата на клен.
И тревите зелени превръщат се в жълти постели,
в сухи шепи събрали следи от изплашен елен.
А небето е млечно, дъждовно, лилаво и синьо
и оголени клони обрамчват небесния фон,
върху който разплисква полека и някак старинно
есента своя празничен алено-златен хитон.
Ще пристигне септември, ще дойде поредната есен,
във която ще влезем със малко по-бели коси.
Но дали и с по-чисти души в тази есен ще влезем
и дали от пороите есенни ще се спасим…
