с писателя Васил Иванов разговаря Георги Н. Николов

- Нека започнем разговора с един малко разглеждан въпрос. Що е то провинциален автор в България на ХХІ век? Какви житейски уроци получава и има ли си това положение своята добра страна?

- Провинциалните автори са били и продължават да бъдат пренебрегвани. Счита се, че стойностните неща се пишат само от жители на столицата. Ако не си от София, то почти нямаш шанс. Дори и да си закусвал от дете с жълти павета, може и да не се издигнеш над тяхното равнище. Освен това по-голямата част от успешните български творци са от провинцията. Един Чудомир, може би, не би станал това което е, ако не бе останал в малкия провинциален Казанлък и не би създал богатството от колоритни образи, с които наистина е велик.

Малкият град, в който живея, е по-скоро умиращ и се оцелява трудно. Да се намери работа, още повече добре платена? Шансовете клонят към минус безкрайност. Горчивият опит, който човек натрупва, му дава възможност да види живота от най-различни ъгли и да го опише.

Не зная дали бих могъл да стана ,,столичанин”. Когато се наложи да отида там, се уморявам от панаирджийската блъсканица, шумотевица и многотия.

Предпочитам тишината на малкия град, пък бил той и със затихващи функции. В него също живеят хора - автентични и ценни сами по себе си. Надявам се, че все пак ще оцелее.

- Защо се ориентирахте към сатирата - това трудно поприще за изява? Морално удовлетворение ли Ви дава, или будите читателите за трудната реалност? Мислите ли, че читателят иска да бъде буден, вместо да битува в летаргия?

- Не съм се ориентирал по никакъв начин. Просто пиша така, както ме води вътрешното чувство и не съм се замислял дали това е труден процес, или не. То е част от мен. Благодарен съм на Бог, че ми е дал възможност, да се изразявам по този начин. Пиша за себе си. Нещо ме впечатлява, идва ми някаква идея и трябва да седна и да я облека в думи. Следва и желанието да споделя с другите написаното. Щастлив съм, ако някой го хареса, но не мога да събудя никого, ако той самият не го пожелае. Не съм Месия. Това е въпрос на личен избор. Но ако успея - добре!

- Късите Ви разкази са наситени с фантастична иронична „реалност”. Какво послание отправяте чрез този тематичен хоризонт към съвременниците и ще бъдете ли правилно разбран от тях?

- Посланията в разказите ми са разностранни, но това, на което искам да наблегна, е отношението на евентуалните извънземни към реалностите на планетата ни. Поне аз си мисля, че погледнати непредубедено отстрани, изобщо не сме за харесване с нашите непрекъснати конфликти и войни. Това не означава, че не обичам хората. Напротив. Но ми дава и правото да бъда и критичен, и ироничен. Дали съвременниците ще ме разберат - не зная. Надявам се!

- Какво би Ви изморило и отказало да общувате с гротескната страна на обществото? Имате ли теми-табу или пък такива, които Ви стряскат? Не мислите ли, че ще станете неудобен?

- Не мисля, че нещо би ме изморило и отказало. Поне засега нещата стоят по този начин. А какво ще стане в бъдеще? Като дойде - ще видим. Относно теми-табу…. Всичко, което ме е развълнувало, съм го описал и смятам да продължа в същия дух. Ако някой е ,,удобен” на властимащите, значи нещо с него не е наред. Дали ще им се харесам или не - това не ме вълнува.

Призванието на творците, според мен, е да сочат грешките, неправдите, лъжите и безочливите манипулации на тези, които ни управляват. Всички, без изключение, така отвратиха народа от себе си, че ако могат да се видят през неговите очи, моментално ще се гръмнат. Всъщност, колко съм наивен, едва ли биха го направили. Но човек има правото и да помечтае, нали!?

Управляват ни тарикати, водени единствено от собствените си интереси. Ние българите много обичаме да се делим: на ,,фили” и ,,фоби”, на сини и червени, на ,,ЦСКА” и ,,Левски” и изобщо на каквото се сетите. И въпросните тарикати най-тарикатски се възползват от това.

Пускат ни разни дребнотемия и ние баламите най-баламски хукваме напред-назад, наляво и надясно да се джафкаме, хапем, делим и мразим…. А те правят каквото си поискат и все от наше име, като същевременно декларират, че се грижат за нас. Наивност! Ние сме им последна грижа.

Начело на държавата трябва да застанат личности Силни, Смели, Справедливи. Какво значи - народът управлява!? Управляват тези, които уж избираме. Отдавна вече се съмнявам и в справедливостта на изборния процес. То купени гласове… подправени протоколи… фалшификации… (всичко изнесено в медиите) и накрая - почти все едни и същи ,,народни” избраници.

- Символните пластове в творчеството Ви дават повод за размисъл на хората от различни възрасти. Над какво обаче трябва да се замисли съвременният ни писател, за да остане актуален в българската литературна история?

Относно отделните автори, мисля, че всеки сам решава за себе си. Но за да бъде актуален, трябва да се занимава наистина с актуалните проблеми на обществото ни и то най-вече от позицията на обикновения човек. Аз се смятам за обикновен човек и пиша като такъв.

Не приемам алабализмите, с които преяли с власт граждани, ми обясняват чрез медиите защо положението е ,,такова” или ,,онакова”. Искам да живея достойно тук и сега, а не в държава, която е ,,най” - винаги с отрицателен знак. Трябва да се пише за тези неща. Аз това и правя. А кой ще остане в литературната история… ще реши самата история.

- Какво още не сте написали и какво искате да създадете? Ще опитате ли в жанра на романа? Защото ние почти нямаме писатели, пробвали перото си в сатиричния фантастичен роман. В сатирично-криминалния - също…

- Не съм написал още това, за което не съм се сетил. Не се напъвам да измислям сюжети или герои. Те просто сами идват при мен. За роман - не съм мислил. Предпочитам кратките форми на изразяване. Мисля, че е по-ценно, с малко думи да предадеш посланията и емоциите си.

- Търсите ли обществено признание и защо? А защо - ако не търсите? Считате ли се разбран от съгражданите си в Чирпан и от колегите си по перо в страната?

- Обществено призвание?! Какво е това? Награди… спечелени конкурси… Не се и надявам на такива неща. Преди време бях изпратил разкази за един литературен конкурс и ми се обаждат по телефона от София, за да участвам в някакъв сутрешен блок. Обаждаха се два пъти, но в момента, когато разбраха, че съм от Чирпан, последва едно разочаровано ,,О-о-о….!” и щракване на слушалката. Така че, за какво признание говорим?

Ще съм доволен, ако обикновените хора имат възможност да прочетат това, което пиша. Някои от съгражданите ми харесват творбите ми, но много от тях дори не ме познават и нищо не са чели от мен. Всъщност - не само от мен! Дори с някои мои познати е така. Жалко, но е факт. А болшинството колеги по перо в страната едва ли са запознати с творчеството ми.

Канили са ме да участвам в най-различни предизборни листи, но винаги съм отказвал. И за какво ми е? Да си плюя във физиономията! Затова създадох собствена партия ,,ПАСТА” - Последна Алтернатива на Сънуващите Торти Андрешковци. На шега. Симпатизанти - намериха се. И изведнъж някои от тях: ,,Хайде да участваме в изборите! Може нещо и да намажем!” Глупости! Първо - не сме легитимни и второ - това би било последното ми желание. Та така - пасти им се ядат.

- И на финала на нашия разговор - какво ще пожелаете на творците, избягали от темите за сивия делник?

- Ще им пожелая да бъдат себе си. Да се ощипят, да се огледат и да опишат това, което виждат, без да го захаросват. Когато човек е искрен, останалите ще го разберат.

- А на себе си какво пожелавате?..

- Пожелавам си сто неща! Деветдесет и девет пъти здраве и стотното е - музата ми да не бяга много надалече, за да мога да я стигна по-лесно, когато ми потрябва.