Георги Гривнев

Село на слънце
и скали ронливи.
Село на ласка
и поток пенлив.
Село с черешови гнезда
с поднебния лазур на синевата,
със дъхава вода на Пашалийца.
Когато идвам в тебе,
опиваш ме
в скута на ябълков цвят,
а вечер
звездни кехлибари
небето като старец отброява.
Село на долина уханна,
над челото ти
вятърът развява смолистите коси
и ти като човек,
от който слънцето изгрява,
се усмихваш -
на всеки срещнат,
на всички дни,
на всеки идващ век!