ЕДИН КОЛОРИТЕН ХУДОЖЕСТВЕН СВЯТ

Иван Д. Христов

Писателят Иван Георгиев - учител по професия, след сборника с разкази “Зимни карамфили”, романа “Розовата градина на сатаната”, на “Страници от миналото на село Ягодово”, повестта “Мъже на трудна възраст” и книгата за деца “Уроци за щурци” ни поднесе шестата си белетристична книга с метафоричното заглавие “Между ада и рая”.

Още с дебютната си книга “Зимни карамфили” /1981 г./, авторът разкрива умението си на добър разказвач със свой литературен почерк и колоритен художествен свят.

Десетина години по-късно романът “Розовата градина на сатаната” Иван Георгиев разви темата на живота и проблемите на селския интелигент в годините на тоталитарния строй, както и изгубените илюзии на поколението ни след 50-те години на миналия век.

Това е един впечатляващ роман за времето, с което все още се разделяме мъчително и към което ще се връщаме, за да не повтаряме предишните си грешки. “Розовата градина на сатаната” подкрепя надеждите ни, че това няма да се повтори. И макар,че розовата градина отдавна я няма, сатаната все още се спотайва на тъмно.

С гражданска отговорност пред подрастващите писателят написа повестта “Мъже на трудна възраст”. Тази повест поражда у нас основателни тревоги с посланията си. Това е така, защото през дългия преход на демокрацията в нашето духовно обедняло общество проблемите на младото поколение нараснаха застрашително.

В последната си книга “Между ада и рая” /2007 г./, Иван Георгиев доразвива идейните си и естетически търсения от предходните белетристични творби. Книгата съдържа шест разказа, обединени по своите нравствени послания и силата на художествените внушения в нея.

Повествованието носи в себе си актуални за днешното време теми - вечните български неразбории, драматични исторически повратности на фона на оскъдни селски радости, любов, приятелства и предателства.

Иван Георгиев не дава оценки за миналото, а оставя читателя чрез събитията и случките, чрез постъпките на героите сам да размишлява и прави изводи. В “Гонитба на сляпо куче” обтегнатите семейни отношения между Барима, неговата жена Левена и дъщеря им Тина, заминала да търси работа в чужбина, са плод на социални подбуди, съпътстващи днешния ни неуреден живот.

Сляпото куче се е загнездило вече в душите ни и опустошава устоите на днешния духовен свят и морални ценности. Това иска да ни внуши авторът чрез нерадостната съдба на своите герои.

Интересен по своя сюжетен строеж и драматични развръзки е разказът “Между ада и рая”, дал заглавието на книгата. Той обхваща един дълъг исторически период от колективизацията на земята до нейното връщане и приватизацията. Чрез драматичната съдба на своя дядо и баща главният герой е принуден да търси своя път в живота, изправен между два свята, еднакво скъпи и любими, разпънат между хорската обич и неприязън.

“Едната половина от селото ме обича, гали ме заради дядо, но ме ненавижда и е готова да ме стъпче заради баща ми. Другата половина яростно закриля баща ми, но не може да оправдае дядо ми. А оттам не може да оправдае и мене” - заключава героят в края на разказа. Авторът оставя един отворен финал за бъдещи развръзки и дано те да са по-оптимистични.

С драматични сблъсъци, запомнящи се и ярки персонажи се срещаме в двата разказа “Матинчеви градини” и “Осми Кольо”, свързани с мъчителни и удивителни преживелици на селяните от Ракелица. Би могло чрез една по-пълна биография на героите, чрез по-точно изразяване но времето и мястото на действието авторът да подсили художествените послания на тези иначе силни и вълнуващи разкази.

В “Невинни любови” писателят ни среща със своята “Сарандовица”- Ана и чрез нейната съдба ни разкрива историческите повратности на българското село - трудовите делници, селските неволи и оскъдни радости.

В последния разказ “Мъчни етажи” акцентът на автора пада върху простите човешки радости, които не се крият в големите и построени с много труд и оскъдица селски домове, а в пропуснатата възможност в тях да живеят децата и внуците им.

Иван Георгиев с безспорното си разказваческо умение съумява да ни направи съпричастни към съдбите на героите си. Той разказва образно, пластично и увлекателно. Умее да изгражда образи, които само с няколко характерни детайла остават запомнящи се със своята индивидуалност и душевност.

Със завидно майсторство писателят пресътворява художествено природата и това негово качество никак не е самоцелно, а служи за доизграждане на характера на героите, за по-задълбочено проникване в душевното им състояние.

Последната книга на Иван Георгиев “Между ада и рая” с нравствените си послания буди у читателя размисъл и тревога. Проникната от благородните писателски внушения, тази книга не само ни вълнува, но тя пробужда и позадрямалата ни гражданска съвест.