МИТКАЛОТО
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите” 2
Отец Матей Преображенски, наречен Миткалото е най-своеобразната и нестандартна личност на Българското Възраждане и на борбата за национално освобождение. Той се различава от всички други дейци както със своя характер, така и с причудливото си поведение.
Бил е един от най-преданите и заслужили борци за освобождението от турско иго, макар че много от постъпките му са смешни, дори шантави. Затова е несравним с никой друг от българските борци и не може да се сбърка с никого от тях.
Бил е изключително динамична личност, която не се е свъртала на едно място. Непрекъснато и неуморно е скитал от манастир на манастир, от град на град и от село на село. Затова неговите познати и другари саго нарекли - Миткалото.
Гражданското име на отец Матей Преображенски е Моно Петров. Той е роден през ноември 1828 г. в с. Ново село, Севлиевско. Баща му, майка му и сестра му Ивана умират от чума през голямото чумаво време ( 30-те години на 19 в.), а през 1845 г. умира и брат му Георги от шарка.
Невръстният Моно остава кръгъл сирак, затова отива при леля си в съседното село Балван и става пастир и гледач на добитък. Но този чирашки живот трае само една година. През следващата 1846г. Моно става послушник в Дряновския манастир. Тук той се ограмотява и се научава да чете и пише. И понеже е бил много любознателен и паметлив, бързо напредва в манастирското образование.
През 1848 г. се премества в Преображенския манастир и се подстригва за монах. Кръщелното му име изчезва и той става Матей Преображенски. От този момент започва и неповторимият му скитнически живот, който няма аналог сред другите български бунтовници.
Видният историк Димитър Страшимиров (по-голям брат на писателия Антон Страшимиров) в своята “История на Априлското въстание” е написал между другото и следното:
“Колко дивен бе този скиталец! Безпокоен дух, хомеопат и лекар, проповедник, калугер, мечтател и поет, той е “навсякъде и никъде”! Жалко, че нямаме събрани всичките му съчинения вкупом и че нямаме точно описание на романтично-оригиналния му скитнически живот…”.
А Белочерковският бунтовник от четата на поп Харитон и Бачо Киро - Петко Франгов казва за неговия външен вид следното:
“…висок, плещест, възслаб и грапавичък по лицето, човек с малки мустаци и рядка кестенява брада, очи сини, физическа сила достатъчна; да, неговите “братя во Христе” му завиждаха и преследваха”.
А летописецът на Априлското въстание в с. Батошево, Троянско - Йоаким Бакалов го допълва:
“Отец Матей беше вънкашно доста неприличен, когато говореше, показваха се предните му зъби навън. Те бяха бели и едри. Лицето му беше грапаво от сипаница. Имаше среден ръст. Калимявката му, джубето и антерията бяха много изтъркани и оплескани. Капата му плетена от вълнена прежда и боядисана от ластуните на зелени орехи, има тъмно жълт цвят. Същата боя имаха расото и антерията, на места съдрани и кърпени. Един кожен пояс върху подрасника с един жълт чапраз се виждаше на кръста му. Мустаците и косата му прошарени с бели косми. Но очите му светеха като брилянти. Те изразяваха широк ум и твърда воля.”
През 1851-1852 г. отец Матей отива в Света гора, където се запознава с енциклопедичните книги на манастирската библиотека. Появява се силен интерес към гръцката народна медицина. А по-късно и към българската народна медицина.
Той е автор на “Народен домашен лекар” в която описва лекарствата за всяка основна болест, която спохожда най-често хората, като например - мазоли, безсъние, косопад, трипер, ужилване на пчела, изгорено с огън или вряла вода, настинка (ревматизъм), кокоши тръни по ръцете, червен вятър, мигрена, стомашни киселини, зъбобол и венцебол, сърцебиене, измръзване на ръцете, краката, ушите и носа, хремавица, пърхут, бълха в ухото, сляп кон, конска краста, подсечено, диария, магарешка кашлица, екзема, дамла и много други. Някои от препоръчаните лекарства и билки се използват и днес при тези заболявания.
Той е съставил и един дълъг списък от лековити растения, които болните използват при своето лечение. В този смисъл той е бил много полезен на хората, с които се е срещал по-късно при своето революционно скиталчество, защото е помагал на болните да се излекуват.
И понеже церовете, с които е лекувал са били извлечени от дългия опит на народа и са имали ефект в борбата с болестите, затова болните, както и здравите около тях, са му вярвали и са го търсили, както ние днес търсим лекарите в болниците. Освен препоръки на някои от болните, той е давал и изсушени билки, които е носел в торбата си, заедно с книжките, които им продавал. За дадените билки не вземал пари.
През 1853 г. отец Матей Преображенски посещава Варна и Тулча. Разстоянието от Света гора до Варна и Тулча е било доста голямо. И понеже тогава не е имало днешните превозни средства, това голямо разстояние той изминава пеш.
По-късно, когато започва да разнася книжки по села и градове, той е имал конче с дисаги, на което вероятно се е качвал, когато се умори, но в началото на своето скиталчество той е разчитал само на собствените си крака.
И понеже е бил млад (на 25 г.) и много здрав, големите разстояния не са имали голямо значение за него. По-страшни са били турците и черкезите, които е срещал по пътищата - по това време някои от тях са се превърнали в професионални разбойници, които обирали, а понякога и убивали раята, която срещали по пътищата. Особено около Дунава.
Тъй че отец Матей много пъти е бил нападан и обиран до шушка. Но това не унищожило неговия скиталчески дух. Той не е могъл да се затвори на безопасно място в някой манастир и да изкара живота си там. Въпреки опасностите по пътищата, той е обичал да “митка” тук и там, да се среща с много хора, да помага и поучава нуждаещите се. Затова хората са го нарекли Миткалото.
При това пътуване до Варна и Тулча отец Матей написва и първата си книга - “Чудное повествование”. За разлика от днешните писатели, той не е имал кабинет, нито писалищна маса. Той е обмислял темата на своето писание в движение, а е записвал измисленото, когато се спре някъде да си почине или да хапне. Или пък вечер, преди да заспи. Затова неговите съчинения са къси и целенасочени.
Той не е обичал да се разпростира надълго и нашироко върху темата. Обичал е да каже истината направо и без много заобикалки. Затова неговите писания, а и цялата му дейност след това, са имали пропаганден характер. А всеки знае, че пропагандната литература е кратка и целеустремена.
Какво е свършил във Варна и Тулча е неизвестно, но през следващата 1854 г. Миткалото се завръща в родния си край и се настанява в една пещера край манастира “Света Троица”, до Търново. В нея той е пребивавал дълго време.
Условията за живот там са били крайно примитивни - тъмнина, влага и никакво готвено ядене. Явно е, че Миткалото не е имал вкус към манастирския разкош, щом е предпочел пещерата пред манастира “Света Троица”, с неговите обзаведени соби, отоплени и най-паче с магерницата, в която ката ден се приготвят манастирски гозби.
Да предпочетеш пещерния глад или пък сухоежлината пред топлата храна три пъти на ден, показва, че отецът е бил нещо сбъркан или пък притежава скотски вкус. Затова пък в пещерата е могъл да размишлява необезпокояван от никого и дълго да се моли.
Пещерата край “Света Троица” е била нещо като “кантора” за Миткалото. В нея той е приемал най-близките си приятели, без да се срамува от примитивните условия. Най-дълго тук е пребивавал Васил Левски, макар че той е имал вкус към по-човешки условия на живот. Както в облеклото, така и в храненето.
Но изглежда разговорите му с Миткалото са били важни, за да остане дни наред в тъмната и влажна дупка. Но това е станало много по-късно, след 1867 г., когато у Левски узрява идеята за тайни революционни комитети в селата и градовете. И той тръгва да основава тези комитети. Преди това Миткалото не се е познавал с дякон Левски. Двамата се срещат и запознават през есента на 1862 г. , когато са в Първата легия на Раковски в Белград.
През 1856 г. Миткалото предприема второто си пътуване до Света гора, където остава няколко години. И тук той се залява с осъществяването на своите изобретателски и конструкторски идеи. Например, да построи “морска мелница”, която да се движи от вълните на Бяло море.
Построил я, но мелницата, за съжаление, не тръгнала. След това решил, че вместо морските вълни, ще използва за движеща сила морския пясък. Но машината пак не тръгнала. Накрая бил обладан от идеята да построи “перпетуум мобиле” (самодвижеща се машина), която да използва за своята мелница. Но и сега претърпял фиаско, защото “перпетуум мобиле” въобще не може да съществува.
Но той бил един чудак, един безумец, който смятал, че могат да се направят. И се опитвал да ги направи… Почти 100 години преди него (1765 г.) англичанинът Джеймс Уат конструирал парната машина, в която парата е основен двигател. Но Джеймс Уат е учен инженер, а отец Матей - обикновен калугер.
Освен това, Великобритания е велика империя с два големи университета - Оксфорд и Кембридж, както и колеж в Итън, а България е робска държава с няколко килийни училища, където се учели да пишат на Глаголица и да сричат Библията. Тъжна история!!! И още по-тъжна действителност!!!
Другите монаси от “Света гора” се надсмивали на чудаческите опити на Новоселския калугер, което го принудило да избяга с лодка на остров Тасос. А от там - в Цариград, където се запознава с много българи-възрожденци, които се борели за църковна и политическа свобода.
Заради неугледния му външен вид, те не са му обърнали никакво внимание. Но въпреки това той се е мотаел между тях и е слушал техните разговори. Постепенно започва да “вдява”, че има нещо по-важно от “морската мелница” и илюзорното “перпетуум молибе”. А то е - религиозно освобождение от гърците и политическо - от турците.
След Цариград Миткалото заминал с кораб за Русия. После през Бесаробша се озовава във Влашко, където се среща с българската емиграция. И понеже е с отзивчив дух, той лесно и бърже възприема идеите на тази емиграция за политическо освобождение на Отечството. Тук, във Влашко, той научава за Първата легия на Раковски и без много колебание се озовава в 1862 г. в Белград.
Освен с Раковски, в Белград той се запознава с дякон Васил Левски, с Караджата, с Васил Иванов Големия от с. Къкрина и с още над стотина легионери, които по-късно стават бунтовния елит на България и на борбата за освобождение. И най-забележителното е, че тук - в Белград, той се сближава с Левски и Христо Иванов Големия, а дружбата им след години се превръща в революционна конспирация.
Левски им се доверява (двамата са от най-доверените му помощници) и назначава Миткалото за разузнавач, а Големия - за шеф на Тайната полиция. Без тях, двамата, дейността на Левски като организатор на тайните революционни комитети щеше да е по-трудна и неефективна. И двата се оказват блестящи изпълнители на неговите поръчения. Те са му вярвали, както са вярвали в Бога. И, за тяхна чест, се оказали верни и предани на делото за освобождение на България.
По дипломатически причини и съображения Първата легия на Раковски е разпусната от сръбското правителство и легионерите се пръснали на разни страни. Повечето от тях заминали за Влашко. А оттам някои се прехвърлили в България, по родните си места.
Но престоят в Легията дава отражение върху мисленето и поведението на тези българи. Без изключение, те стават революционери.
Съществено се е променил и отец Матей Преображенски. За няколко месеца той се превръща от калугер в бунтовник Затова през лятото на следващата 1863 г. той сформира малка чета, с която нагазил в Западна Стара планина. Бозавото расо и калимявката изчезнали и се заменили с хайдушко облекло - калпак и кожен силях с два пищова и кама, а през рамо - пушка бойлия. До голяма степен той е искал да подражава на войводите Панайот Хитов и Филип Тотю, които са били най-популярните мъже на Легията. (И дякон Левски е бил обладан от тяхната слава!)
Докато бил войвода на чета, отец Матей Преображенски скъсал с калугерския си начин на живот. Но въпреки това не престанал да държи връзка с Раковишки, Чипровския и Клисурския манастир, в района на които върлувал. Освен източници на храна, манастирите му служили и като скривалище, когато потерите са влизали в дирите му.
Главната дейност на Отецматеевата чета била да наказва турските изедници, които са измъчвали раята с ангария, данъци и грабежи, терор и убийства. Войводата е избягвал въоръжени слъсъци с турските потери, но въпреки това е имал няколко такива сблъсъка.
В един от тях бил убит неговия другар и приятел Йовчо. Това отчаяло отец Матей и той разбрал, че хайдушката работа не е за него. Затова през следващата 1864 г. сменил хайдушкото си облекло с калугерско, взето от Клисурския манастир и се превърнал в пътуващ книжар и проповедник в родния Търновски край. През това време написал и издал в Русчук две нови книги - “Молебни канони” и “Подобни на осъмтях гласове”. А на следващата година още една - “Притчи Варлаамови”.
Има едно правило, че от бивш хайдутин калугер не става. Или, ако стане, то е временно и не е истинско. Такъв е случаят и с отец Матей Преображенски. Щом чул, че Втората Легия на Раковски ще бъде открита в Белград през есента на 1867 г., Миткалото зарязал проповедническата си дейност и отново се озовал в Белград.
И макар че Раковски (поради болест) не присъствал на откриването на тази Втора легия, тук били всички стари познати и другари. Имало и няколко нови участници в легията. Връзката между отец Матей, Левски и Христо Иванов Големия се задълбочава. Левски, който през лятото на същата година е участвал в четата на Панайот Хитов като знаменосец, разказал на двамата си приятели (пък и на другите легионери), че четническата тактика на Раковски е неефективна и тя не може да доведе до всеобщо въстание в Българско.
Необходимо е, сопред него, предварителна подготовка и организация на народа в тайни комитети по селата и градовете, за да могат в решителния момент да въстанат в цяла България.
Отец Матей и Христо Иванов Големия не само повярвали в тази нова революционна теория и тактика, а когато Левски тръгнал из България да основава тези тайни революционни комитети, двамата станали негови най-предани помощници. Връзката на двамата с великия Левски и тяхната дейност в негова помощ, ги е обезсмъртила…
Отец Матей Преображенски, наречен още Миткалото, починал в един хан, в родното си село Ново село, от ухобол, на 1 март 1875 г.
Дейността му като помощник на Апостола е толкова голяма и значима, че заслужава да бъде описанат в друг, самостоятелен разказ. Амин…
