ПАЗИ ДУШАТА СИ
Преди дни бях в една от църквите в Смолян. Влизайки на входа се спрях да излезе възрастна жена, която държеше в ръката си бастун. Когато излязох на двора същата тази жена бе седнала на една пейка пред църквата.
Главата и ръцете й бяха опрени на бастуна. Това ме впечатли и аз седнах до нея. Известно време и двете мълчахме. По едно време тя ме погледна, очите й бяха кафяви със зеленикава окраска. Много хубави!
Леко се усмихна и каза: „Пази душата си! Пази я, защото имаме само нея”. Аз продължих да мълча. Тя отново ме погледна и допълни: „Аз нося мъка през вековете, носи я и моят род. Ние всички си отиваме от този свят с мъката, че предадохме душите си”.
Сетих се за какво говори. В този край много хора живеят с вината, че са предали вярата си. Отговорих й, че времената са били такива, тежко е било за всички.
„Не, не е така. Много години навъртях, но винаги съм мислила, че е трябвало да умрем, но да не предаваме вярата си, ние сме предатели за Бог.
Тук на земята душата ми се лута между църква и джамия. Как ще се явя пред Господ, а той е един, кажи ми, как!?” И заплака…
