АНТРАКТ
АНТРАКТ
Казват, че всеки играел
своя игра.
Затова ли режисьорите са безработни,
декорите -
подходящи за пещера,
постановките -
сбъркани,
билетите -
доживотни?
Слагат си маски хора,
дето нямат лице.
Които нямат сърце,
викат сърцато.
Пък онези там -
с вързаните ръце -
възпяват епически свободата.
Няма край пиеската, няма играта край.
Но и сто роли да имаш - все си еднакъв;
и както и да се прикриваш,
знай -
ще станеш ясен преди антракта.
Винаги ще се намери поне един,
който да викне:
“Познах те, друже!”
И ще бъдеш премерен със своя аршин,
и ще узнаеш, че е заслужено.
Развръзката никога
не идва сама,
краят не е просто лотария.
И който е бил постоянна величина,
той може утре
да стане мяра.
КАДРИ ОТ ПЪТЯ
Падат отсечени
нощ и ден.
Не че палачът им е ядосан.
Като не можем да го възпрем,
нека пътуваме
срещу косъма.
Към бряг, след вятър, из планина.
Под връх, на връх, над връх.
До дъно.
И като истински щастливци, вина
да чувстваме даже на слънце.
За всичко, което минава отвъд.
За всичко, което няма да бъде.
Има ли правилен
прав път?
Който е вървял, нека съди.
Аз пропътувах, прочувствах, промислих.
Светът е просто устроен -
всичко истинско и неистинско
чезне
миг след завоя.
Слизат сенките и пада мракът,
както пада листо.
Ние не знаем
какво ни чака.
Дано не знае и то!
БРЕМЕТО НА НОРМАЛНИТЕ ХОРА
Ако говорим за хуманизъм,
нека си свалим картите:
колко ли чифта ризи
ще са нужни
на самаряните?
Че ощетените от съдбата
са легион,
е ясно.
Но аз си мисля
за тарикатите
и за цялата тая пасмина,
дето ловко си съчиняват
драмата на живота
и от свойта глава
на здравата
все прехвърлят
теглото.
Знам как тяхната
недостатъчност
и лоша задоволеност
преобръщат на куклен театър
всяка сценка
и сцена.
Да, сред толкова
мнимо луди
и болни от разни мании
за нормалните
е най-трудно:
те нямат
никакво оправдание.
АКТИВ
След толкова мнимо
пролята кръв
почвам да проумявам:
не е важно дали си пръв,
важно е
да оставаш.
Не, развръзката
не е краят.
Не бленувай за сляп покой,
че без време ще се познаеш
в полу-
жителния герой.
Който търси път и простор,
ще търпи и нанася рани.
Може истински
да е горд,
който истински
се прекланя.
Аз не вярвам
в азбучни истини,
щото са откровени лъжи.
Покрай лампата без грам смисъл
всяка жалка
муха кръжи.
Ако светиш,
ако участваш
и не кръшкаш дори пред срив,
няма начин
да си щастлив.
И невъзможно -
да си нещастен.
СЕЗАМ
Какво,
че животът е бърз и кратък,
щом мигът
е безкраен и цял?
Наслади се на красотата
и без да си я разбрал.
Това, че няма душа без тяло,
не значи, че няма душа.
Черното винаги
ще се докарва в бяло,
истина ще се кръщава
всяка лъжа.
Човек и много далече да стигне,
себе си ще завари там
като изваден изпод индиго.
Дано и да се познае сам.
Ако гласът ти
вече се чува,
нямаш нужда от трясък и гръм.
Шепа грошове даже не струва
богатство,
което личи отвън.
За никого няма да е достатъчно -
на какъвто и да е хал.
Съхранявай в себе си красотата.
Дори
да си я разбрал.
АДРЕС
Има много злина,
има болка.
Но животът е винаги
повече.
Той тече и дълбае подмоли,
и стига накрая до словото.
Куп незначителни,
случайни неща,
пренебрегвани и без подпис,
се оказват на сутринта
краеъглията
на живота.
Осъзнавам, че нищо не знам
чак когато
ми става ясно;
ако вече си твърде голям,
няма никога
да пораснеш.
Знам, нещата не са,
каквито са били
и каквито могат да бъдат.
Всички се раждаме без бодли,
но малцина
остават твърди.
Изборът не е
между слово и меч,
а между стена и пътека.
И трябва да стигнеш
твърде далеч,
за да дойдеш до всеки.
