ВЪЗКРЕСЕНИЕ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
На всички, които устояват на Изпитанията
Дърво,
разцепено от гръм
на две.
От връх до корен
обгорено.
Но -
пак
протяга към небето
едничка вейчица
зелена!
ОБИЧАЙТЕ МЕ
Напук на клюки, пошлост и лъжи -
обичайте ме, докато съм жив.
Знам - черна птица и над мен кръжи,
но ви обичам - затова съм жив.
Да, бедността на всички ни тежи,
но със душа богата - аз съм жив.
Когато мъка в мене нажежи,
ръка подайте - и ще бъда жив.
Дори смъртта, когато наближи,
обичайте ме - ще остана жив!
9 март 1999 г.
НЕИЗТРЕБИМО
Сватбарска песен
се засича с плач
на погребално шествие.
Животът
пее
и
ридае, но все пак
неотклонно шества.
18 април 1999 г.
СЛЕДИ
Пилотът
дълбае небето.
Орачът
бразди земята.
Миньорът
кърти
подземни пластове.
Творецът
дълбае в себе си,
дори когато Съдбата
го гледа с насмешка зла.
Как да вярвам тогава
на гладки мисли и гладки чела?
19 април 1999 г.
ЗАКЪСНЯЛА СЪЛЗА
В памет на поета Траян Първанов
- Този живот вече не се трае, Траяне! -
тези хленчещи думи как съм могъл да изрека.
Ти вече горял си в морфиново изпитание
и те е грабвала вече онази жестока река,
дето надолу тече - все под земята
и смъртта е неин единствен пристан,
но с цветно ехо греели в тебе словата,
като пролетен вятър - звънки и бистри.
И дордето смъртта е протягала пипала -
ти си прославял налята със слънце лоза.
Как нелепи и жалки са битовите тегла.
… И дано да покълне за теб
закъснялата моя сълза!
ДИАГНОЗА
Аз вече веднъж съм умирал
и трудно ще ме уплашите.
Знам - гибелен вятър напира
и времето е апашко.
предават ни даже любимите,
дето във вярност се вричаха.
Но - много здраве да имат
след тях сълзливо да тичам.
Вярвам в Доброто. То е
за мене ядрен реактор,
багра и звук неспокоен
в неравноделни тактове.
С приятелите - малцина
сме жилав и чист юмрук.
Не ще се дадем мърцина.
И живи сме. Сега. И тук!
