БОГАТСТВО
БОГАТСТВО
От всичко в мене радост
и светлина остава.
И аз със бяла риза
минавам по света.
Никола Инджов
Дните - влакове товарни -
с бързи колела ме возят
ту към трусове инфарктни,
ту към забранени рози.
Аз не съм като пчелите -
с мед от обич и коварство.
Скреж в косата, жар в очите -
ето моето богатство.
Пак момче съм и обичам -
нищо, че съм с поглед летен.
Под дъга ако притичам,
зъб на бебе ще просветне…
Лято. Ден и нощ търкалят
вечния си кръг звездите.
Ни веднъж не се повтаря
скреж в косата, жар в очите.
1986
СНЯГ
Високо в ниското небе е ситото!
Белеем - мелят вятърните мелници -
безбожно смилат облаци и време.
И ръсят се секунди и минути,
облечени със дрешки на снежинки.
/Там нейде Дядо Коледа с шейната
последен дар ни готви със Снежанка/.
Белеем - както всичко побелява.
Не белите коси - а черни чувства
със лед смразяват радостта ни светла.
Белеем - сее ситото небесно
снежинки: горе - черни, долу - бели.
Белеем - безвъзвратно черно-бели.
Белеем - сняг над нас и сняг под нас е.
Белеем - а снежинките от спомени
валят над корени на минзухари -
и зрее младост:
пламъче след пламъче!
БЯХ СЛАБ
Наоколо искреше скрежен ден,
ехтеше веселата детска врява,
подхлъзнах се на пътя заледен -
и почерня
край мен снегът тогава.
Съвсем наблизо мина мъж - висок и як.
Той вместо бързо длан да ми предложи,
в лицето ми подритна лед и сняг
и се изсмя
в кожуха си от вълчи кожи.
Изправих се - от ярост блед и сляп.
Мъжа като снежинка бих премазал,
ако не бях
така жестоко слаб…
Децата първо себе си намразват…
Не помня вече моя детски смях -
гори ме само оня присмех зимен.
Но още оттогава аз прозрях:
най-силно хапе
болката без име.
СНЕЖИНКА
Със грешки от вчера, с надежди за утре -
безбрежна и снежна е срещата днешна.
Снежинки по мене. По тебе - звездици!
Вървим осветени през снежната вечер,
до болка сближени под скрежни гирлянди.
Подобно елени във мрежа пленени,
си търсим местенце за скришна милувка.
А толкова светло край нас и във нас е,
че няма къде да се скрием на тъмно
от твоите сладки, най-сладки закачки,
от моите жадни, най-жадни зеници…
Снежинка е тази любов неразумна -
тя търси къде да се скрие на завет
от белия вятър на мрака безгрешен.
ГНЕЗДО
Сняг на славея в гнездото -
островче от шепа сламки
в глогови смълчани клони.
Колко ли надежди пази -
бели дни за черни нощи?
Колко радости и болки?
И симфонии от песни?..
Празно. Пусто е гнездото.
А градено е от обич,
вяра, песен, слънце, радост!
Днес е като гроб забравен -
там погребано е ято
от желания за полет
с първи песни на дечица…
Празно. Грозно е гнездото. -
Зее като стара шапка
на незнаен просяк-музикант -
пълна с вятър и надежди.
Сълзите са отлетели.
Песните - в небе посети -
никнат, никнат сред снежинки…
