Атанас Душков

Родна реч прекрасна,
сладка родна реч,
като песен ясна
ти ехтиш далеч.

Още в люлка мека
аз когато бях,
с майчиното мляко
тебе опознах.

Тебе слушам вредом,
в книга те чета,
в дружеска беседа
сладко те мълвя.

Всяка утрин синя,
всеки божи ден,
ти си, реч любима,
тъй дълбоко в мен.

Ти си бодра песен
на народ велик,
ти - език небесен,
български език!

Зная: теб мълвяха
нашите деди
и за тебе мряха,
но възкръсна ти.

Днес раста и пея,
с теб вървя далеч
и със теб живея,
скъпа родна реч!

——————————

в. „Вестник на вестниците”, бр. 118-119, 8 януари 1940 г.