ИГРА
Ранни стихове
ИГРА
В България - нашто
отечество скъпо,
днес всички играят
на фоби и фили,
в играта си шумна
заканват се злобно,
заканват се сякаш
до лудост са пили…
В тез трудни минути
пияни са всички,
но свойто пиянство
умело прикрили,
едни против други
със ярост враждуват, -
пияни играят
на фоби и фили!…
——————————
сп. „Барабан”, г. 6, бр. 297, 7 юни 1915 г.
МАДРИГАЛ
Как любя мойта фея!…
Ах, три лица
обича тя
в захлас…
Пък аз
с любовта
на три сърца
обичам само нея!….
——————————
сп. „Смях”, г. 5, бр. 212, 13 септември 1915 г.
ЖИВОТЪТ Е…
Животът е комична панорама
и сам от себе си е днес пленен,
като натруфена софийска дама
мени костюмите си всеки ден…
Реди животът своите картини,
животът е пиян и е в несвяс,
пред светлите изпъстрени витрини
о, колко погледи се спират днес…
Напук на тия времена тегловни,
живей си славно дамския елит,
и утроиха се интрижките любовни,
ах, в колко пазви Купидон е скрит.
Животът е комична панорама
и сам от себе си е днес пленен,
като разчорлена пияна дама
със дамите се гаври всеки ден…
——————————
сп. „Българан”, г. 2, бр. 9, 1917 г.
ПРИКАЗКА
Нявга, нявга беше златна есен -
в гиздави одежди, приказна, напета,
на живота сред нерадостната песен
аз се влюбих - лудо запленен -
в някоя си малка Маркизета…
После поживяхме: тя, като принцеса,
аз - като безгрижен цар…
На неволите печалната завеса
в радостта ни нивга не забули
нашия младежки жар…
Сетне? Нищо. Само тъй, но есен,
моето сърце потръпна в смут обзето,
спомените днеска пеят скръбно песен:
мир на моя приказен портфейл,
о, прекрасна, нежна Маркизето…
——————————
сп. „Българан”, бр. 10, 1920 г.
Пародията е по Трифон Кунев.
КОГА, КОГА?
За теб, съкровище, всечасно
копнея в горести и стон,
откакто тъй, попаднах в тясно
след залеза на златния пагон…
За теб - когато ме налегнат
мечти за близки бъднини -
тъй, на кревата поизлегнат
бленувам в своите несретни дни.
Като след дълги пости блажно
жадувам тебе всеки час -
обезщетение миражно,
кога, кога ще те получа аз?…
——————————
в. „Българан”, г. 6, бр. 6, 1921 г.
Стиховете са подписани с псевдонима Жоро.
